Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТАЙНСТВЕНА ФОРМУЛА НА ГЪРБА НА ПЛИК

Веселин Стоянов

web | Белите полета на спомена

На всички, които от тъмни зори събират гюловото цвете.

Преди повече от 330 години една скитница от Сирия, напуснала блаженния град Дамаск, спира завинаги в Долината между Балкана и Средна гора. Силуетът на тази скитница се вижда още по плочките преди четири хиляди години от планината Алтай. Омир, Сафо, Анакреон и Плиний Стари не крият възторга си от нея. И все пак тази скитница, с безпогрешния си усет на принцеса, откри преди повече от три века древната Долина на тракийските царе, където въздухът, водата и слънцето я преобразиха и тя се превърна в мечта, песен или сън...

Така започва една приказка - тази за скитницата Роза Дамацена Мили, превърнала се в истинската принцеса на българскта земя - Казанлъшката роза.

Кой не е мечтал така да започне и приказката за неговата душа? И тя - душата му - една вечна скитница, волна като вятъра и непокорна като мълния, да преброди звездите, да целува росата, да съхне от вятъра. Арабски шейхове да залагат дворците си за един поглед, а просяците - главите си, за да вдъхнат аромата и... Египетски мечти, нали.

А нашите души не са египетски и нямат глави на птици и дрехи от плочки.

Такива работи.

Всъщност душата, всяка душа, прилича на своите мечти. Ако мечтите са малки, то и душата е една такава - нискочела. Има мечти, облечени в дом, куче, кола и дете. Душите, които населяват такива мечти, обикновено ще видим винаги на балкона на своя дом или зад волана на своята кола. Често такива души разкарват дете и куче, а след време куче и внуче. Има и едни други мечти - да имаш пари и власт. Душите, които населяват такива мечти, винаги ще видим само в две състояния: един път с пари и власт, а друг път без пари и власт. Те самите друго състояние не познават. Разбира се, има и мечти, които свързват всичко с летенето: дали към звездите или към любов, дали към книга или към приятел... Такива хора поетът Валери Петров наричаше “летящите хора” и дори написа песничка, която някога великолепно изпълни бате Асен Кисимов.

Както вече казах - такива работи.

Знаете ли, че истинската Казанлъшка роза съвсем не прилича на онези, които купувате от пазара, за да отидете на абитуриентска вечер. Това е така, защото тези на пазара идват от Холандия, Тунис или Мароко, вече не знам точно... Карат ги със самолети. Истинската Казанлъшка роза би приличала сред тях на далечна братовчедка от провинцията. Но колкото и да са кървавоалени, кадифенопурпурни или чак сини, защото наскоро четохме, че имало и такива рози, тези растения са безмислени като всяко украшение, защото нямат истинската живителна кръв на Казанлъшката роза - розовото масло.

И с мечтите и с душите е същата история - за едни те са същност, а за други само украшения. Такава е човешката кройка - от край време!

Ако искате да опознаете човека до себе си, вгледайте се в мечтите му. А сетне вижте колко са драскотините от тръни по душата му. Тайнствената формула, която прочетох веднъж на гърба на стар плик е: колкото повече драскотини в душата, толкова по-близко до мечтите...

Кой знае...

 

 

© Веселин Стоянов, 2000
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2003
=============================
Публикация В: Веселин Стоянов "Белите полета на спомена", С., 2000.