 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МОИТЕ ЗАЙЦИ
Като зайче, което го боли окото,
хрупам детелината.
Бялата ми козинка още стои
по връхчетата на чемшира.
Полека се изправят тръстиките,
през които се измъкнах от езерото.
Не разбрах името на това, което ме нападна,
но Голямата жълта луна ми каза да запомня,
че това, което не ни убива,
ни прави по-силни.
Затова вдигнах заешкото си сърце
и прошепнах на детелината,
че тази нощ отново ще се върна.
© Светлозара Кабакчиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2014, № 9 (178)