Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛЪНЧОГЛЕДИ
web
Лишени от вангоговска тъга,
какви безкрайни жълти хоризонти
на лятото, което:
- ще започне;
- ще пропътува кратки магистрали;
- и с бабите в селата ще поседне;
- полека ще надникне във очите им;
- ще бодне пръст във сладкото от вишни;
- светулките ще тръсне от косите си;
- накрая ще се влее във морето.
Със спомен за Лорен и Мастрояни
във края на деня започва лятото:
- и слънчогледите на слънцето обръщат гръб,
- защото го очакват да изгрее.
© Светлозара Кабакчиева, 2004
© Издателство LiterNet,
07. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.
|