Настройки: | | |

СЛЪНЧОГЛЕДИ

Лишени от вангоговска тъга,
какви безкрайни жълти хоризонти
на лятото, което:

    • ще започне;
    • ще пропътува кратки магистрали;
    • и с бабите в селата ще поседне;
    • полека ще надникне във очите им;
    • ще бодне пръст във сладкото от вишни;
    • светулките ще тръсне от косите си;
    • накрая ще се влее във морето.

Със спомен за Лорен и Мастрояни
във края на деня започва лятото:

    • и слънчогледите на слънцето обръщат гръб,
    • защото го очакват да изгрее.

 

 

© Светлозара Кабакчиева, 2004
© Издателство LiterNet, 07. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.