Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
И когато един ден изтечем от своите къщи
и се търкулнем като песъчинки при пясъка;
И когато хората, които са живели
след нас в нашите къщи,
се отронят също от тях;
И когато придошлото време пръсне
по брега празните и леки къщи;
Едно дете ще изтича след изгрева,
за да ги събере във детската си кофа,
за да ги отнесе във светлата си къща
и преди да ги нареди над леглото си,
да опре до ухото си всяка от тях.
Усмихни се!
Всички сме само ромон,
Който трябва да стигне донякъде.
© Светлозара Кабакчиева, 2002
© Издателство LiterNet,
19. 09. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|