Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОПЕРАТИВКА

Славимир Генчев

web

Тая хладна априлска вечер босът изглеждаше напрегнат и потиснат. По-будните момчета вдянаха, че шефовете са му набивали канчето, но повечето по навик се ръгаха с лакти и се кикотеха глупаво.

Все пак се стараеха да говорят тихо. За Цецо Марулята обаче това бе невъзможно - опиташе ли се да шепне, гласът му още повече гърмеше и не му се разбираше нищо.

- Ако не слушкаш, ще ти резна ушенцето - рече той с такъв глас на авера си Гочо Чутурата, че чак стъклата в офиса на боса завибрираха.

Това преля уискито на търпението му.

- Марульо! - кресна босът заплашително и удари с пестник по бюрото. - Ти казвал си некогаж през живота си „моля”!

Марулята зина.

- Кво да съм викал?!

- „Моля”! - натърти босът и се хвана за кобура.

Марулята пребледня, но запази самообладание.

- Викал съм, ама само в съчетанието: „Кажи мола, да та не закола!”

Босът обаче не се усмихна и стана безпощадно ясно, че работата е дебела. „Яко са го настъпили!”, рекоха си момчетата и зачакаха със свити сърца.

- Требва да укротим топката - подхвана образно босът, за да го разберат правилно. - Да се снишим, докато отмине бурята, както казваше едно време тато ди тути тати.

- Ма значи да не работим ли? - Момчетата се уплашиха не на шега.

- Ще се трудите, но без да дигате прах! - поясни босът. - Нема нужда от пет километра да ви личи, че сте мутри. Нема да паркирате джиповете насред улицата и да вадите патлаци под път и над път! Ще отваряте и затваряте вратите с дръжката, а не с шут! Няма да се смеете гърлено и да приказвате високо! И най-важното - тържествено рече босът след кратка пауза - непременно и непрекъснато ще казвате „моля”, „моля ти се”, „моля ви се” и т.н., независимо къде се намирате и с кого разговаряте!

Момчетата се наежиха. Босът веднага усети реакцията им и разбра, че трябва да я кара с мекия брус. Хората му бяха много чувствителни, докачливи, обидчиви, емоционални, нараними, първични и естествени.

- Много ви моля! - Той повиши тон и свали ръка от кобура. - Аз например дори вкъщи на мойта Муци й викам „моля”! Верно, винаги добавям по едно „да ти не еба мамата”!, ама съвсем тихо, като на мене си. А на висок глас викам „моля!”, за да ме мислят хората за културен мъж, възпитан гражданин и цивилен, пардон - цивилизован българин! Я дайте сега по едно „моля!”

В офиса се разнесе нестроен хор от неопитни възклицания, но след половин час репетиция нещата бяха поизгладени.

- Шефе, да нема некоя директива от ЕС по тоа въпрос? - попита Марулята и понеже босът го изгледа накриво, добави с погнуса: - Мола ти са!

- Директивата си е наша, българска. Нема само тия задници от Европа да ни дават акъл за щяло и нещяло, да им не еба мамата, моля ви се! - гордо рече босът и си погледна часовника.

- А какво ще бачкаме тая вечер? - поинтересуваха се момчетата.

- Ще режем уши, кво друго! - отвърна босът. - Едно време на нас даскалиците ни дърпаха ушите и станахме хора! А днес ушите им режеш и пак не слушат! - възмутено добави той.

- Тъй си е, мамицата им, моля ви се! - хорово рекоха момчетата и се наредиха на пред бюрото на боса, за да вземат адресите.

 

 

© Славимир Генчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2008, № 4 (101)