Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЕСТОВО ИЗПИТВАНЕ НА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ В ЧУЖБИНА

Росица Пенкова

web

Един от сложните проблеми на езиковото обучение е измерването на резултатите. Търсят се обективни методи, чрез които да се установява равнището на езиковата подготовка на обучаваните. Тенденцията в световен мащаб е резултатите от обучението да се измерват и оценяват чрез дидактически тестове.

На сегашния етап ясно се очертава необходимостта от използване на обективни методи за диагностициране на подготовката по български език на младежи от български произход, които завършват средно образование в страните с компактно българско население. Този проблем е предмет на изследване в Националния институт по образование в София. В изложението тук въпросът се ограничава до обобщено представяне на някои от резултатите от кандидатстудентския изпит по български език за висши училища в България за три последователни учебни години - 1999-2000, 2000-2001 и 2001-2002 г. Изпитът се полага от младежи с български произход, завършили средно училище в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Югославия, Албания и други страни, където живеят българи.

Актуалността на изследването се определя от:

- изискването за обективни оценки по български език;

- необходимостта да се установи определено равнище на владеене на български език в средното училище от българи, живеещи извън границите на България;

- неразработеността на проблема в методиката на обучението по български език.

Целта на изследването е да се разработи и апробира система от тестове за проверка и оценка на подготовката по български език на ученици, завършили средно училище извън територията на България. Системата да дава възможност:

- да се установява достигнатото равнище на владеене на езика, което да служи като основа за по-нататъшното развитие на комуникативноречевата компететност;

- да се оценява езиковата подготовка на кандидат-студентите, която им е необходима като минимум начална подготовка за обучение на български език във висше училище.

За постигане на целта се поставят следните задачи:

• Да се обоснове методиката за създаване и изследване на тестове за проверка и оценка на подготовката по български език на ученици, завършили средното училище в страните, където има български общности.

• Да се създадат различни типове тестове и експериментално да се провери тяхната ефективност.

• да се изготви модел на система от тестове за проверка и оценка на подготовката по български език на български кандидат-студенти от чужбина. Изпълнението на задачите се извършва на три етапа по следния начин:

І етап - обосновава се методика за създаване и изследване на тестовете; съставят се и се проверяват в практиката тестови задачи за зрелостници; резултатите се обработват статистически;

ІІ етап - апробираните тестови задачи се включват в практиката като обучаващи; попълва се „банката“ от тестови задачи по езикови равнища; изготвят се различни типове тестове с оглед на предназначението им;

ІІІ етап - 1) експериментално се проверява ефективността на различните типове тестове; 2) изготвя се модел на система от тестове за проверка на равнището на владеене на български език в края на средното училище (за български кандидат-студенти от чужбина).

Експерименталната работа е организирана по следния начин:

• Проучени са възможностите за изучаване на български език в страни, където има компактно българско население. Направена е експертна оценка на значимостта на лингвистичните понятия за владеене на български език на средно равнище от българи, живеещи извън България. Представените за оценяване понятия предварително са ограничени по две линии: 1) представени са само лингвистични понятия, които са предмет на изучаване в средното училище; 2) представени са само понятия, които са общи за няколко езика (български, руски, английски, немски, френски).

• Определна е съдържателната страна на тестовите задачи за кандидат-студенти, уточнени са формалните характеристики на задачите.

• През първата година са създадени 375 тестови задачи, които са групирани в 15 теста. Всеки тест съдържа 25 тестови задачи, разпределени по формати. През втората и третата година са създадени по 420 тестови задачи, разпределени по 20 задачи във всеки тест. Тестовете са с различна степен на сложност в зависимост от условията за изучаване на български език в съответната страна.

• При изготвяне на диагностичен тест по български език за български кандидат-студенти от чужбина се спазват определени дидактически, методически и формални изисквания. Изяснява се какво да се измерва и как да се оценява. Задачите се подреждат според съдържателните и формалните им характеристики.

По-важни дидактически принципи, които се имат предвид при съставяне на теста, са:

- научност - задачите в теста са ориетирани към проверка и оценка на знания за утвърдени в науката (недискусионни) понятия, идеи и закономерности;

- системност - задачите са подбрани и подредени така, че да отразяват връзките и взаимоотношенията между фактите и явленията от учебното съдържание;

- достъпност - задачите са съобразени с възможностите на учениците от български произход, живеещи в чужбина; подреждат се по сложност.

Методическите аспекти се свързват с конкретизиране на целите на теста, с определяне на учебното съдържание и методическите принципи. В съотвествие със спецификата на целта се определят ключовите понятия, идеи и закономерности, във връзка с които може да се провери определен образователен стандарт за български кандидат-студенти от чужбина. Решава се въпросът за това, какъв трябва да бъде относителният дял в теста на задачите за проверка на знания и какъв трябва да е делът на задачите за проверка на умения, в каква система задачите ще проверяват съответната компетентност.

Съставянето на теста има и формални аспекти. Предварителното изясняване на тези аспекти, намирането на най-подходящия формат за изразяване на даденото съдържание гаранитират по-високо качество на теста. В един тест е възможно да бъдат включени тестови задачи с различни формални характеристики. Въпросът е форматът на дадена задача да е оптимален за учебното съдържание. Особено важно е задачите да бъдат групирани по формат, за да се преодолее впечатлението за хаотичност, повтаряне на инструкции и загуба на време.

В процеса на изготвяне на теста за кандидат-студентите от всяка отделна страна (например от Украйна) се спазват общите изисквания за съставяне на тест за българи, живеещи в чужбина, като се отчита и спецификата на езиковата ситуация в страната. Работата включва две важни процедури:

• Съставяне на тестови задачи за зрелостници, изучавали български език в чужбина.

• Подбор и структуриране на тестовите задачи в тест с оглед на целите на проверката.

Основни изисквания, които се спазват при съставяне на задачите, са:

• Всяка задача има четири дистрактора, един от които е верният отговор, останалите са неверни.

• Задачите са структурирани в групи с една и съща инструкция.

При съставяне на задачите се има предвид типологията на упражненията в родноезиковото и чуждоезиковото обучение, което се налага от различните условия на обучение в различните страни. Това са:

- задача за разпознаване;

- задачи за лингвистичен анализ - граматичен, лексикален, пунктуационен и пр.

- задачи за преобразуване и радактиране (на равнище правилност и на равнище уместност);

- задачи за конструиране - това са предимно тестови задачи за допълване;

- задачи за четене с разбиране.

Формално задачите са обединени в няколко групи със следните инструкции:

• Отговорете на въпросите. (Избира се един от предложените отговори).

Коя дума е излишна?
А. копнеж
Б. жажда
В. копой
Г. въжделение

• Определете кое е пропуснато в изразите. (Избира се един от дадените варианти.)

Билото и върховете на Средна гора … , покрити с пасища.
А. заоблени са
Б. са заоблени
В. заоблени
Г. заоблиха се

• Определете с какво трябва да се замени подчертаната част, за да не се промени смисълът на израза.

Опасно е слизането от планината по време на буря.
А. слизайки
Б. слизаща
В. да се слиза
Г. понеже се слиза

• Определете в коя от подчертаните части е допусната грешка.

При издигане във височина температурата на воздуха се понижава.

А.      Б.                                                        В.                  Г.

Диагностичният тест се състои от тестови задачи, които са апробирани и чиято валидност е статистически проверена. Като оптимален вариант на тест за проверка на подготовката по български език на български кандидат-студенти от чужбина предлагаме тест, който се състои от 20 тестови задачи, обхващащи отделните езикови равнища. Времето за изпълнение на една задача е от 30 секунди до 3 минути, а времето за цялостното изпълнение на теста е 45 минути. Чрез системата от тестови задачи, включени в теста, се проверяват:

- умения, формирани въз основа на теоретични знания;

- езиков усет.

Границата между двете групи от задачи е условна. Тя се налага с цел да се рационализира съставянето на задачите. Например при съставянето на задачи от първата група се допуска в условието на задачата да се използва лингвистичен термин, а при втората - такъв термин не се употребява. Корелационният анализ на данните от изпълнението на задачите от тези две групи позволява да се направят важни изводи.

Задачите за проверка само на лингвистични знания целенасочено се избягват.

Задачите за проверка на умения, формирани въз основа на теоретични знания, се съставят във връзка с понятия, предварително определени от експертите. Критерият за подбор на понятията, във връзка с които се проверяват формираните умения, е: висока степен на значимост за овладяване на езика на средно равнище.

Задачите за проверка на езиковия усет се съставят също във връзка с лиингвистични понятия, които обаче са само опорни. В условието и във възможните отговори на задачата не се употребяват термини. Изборът се прави също от предварително изготвените списъци на понятия. Допуска се експертът повторно да избере понятие, което вече е включено в първата група от задачи.

Резултатите за всяка страна се обработват поотделно, тъй като приемът за специалности във висшите училища е определен за всяка страна.

Например през първата година в тестирането по български език взеха участие 135 кандидат-студенти от Украйна. За изпитите бяха използвани 4 тестови варианта. Първите два варианта бяха изпълнени от 94 зрелостници в Одеска област (съответно 50 и 44), а третият и четвъртият вариант бяха изпълнени от 41 участници (21 и 20) от Запорожка, Николаевска и Херсонска област. В таблицата по-долу са показани резултатите от изпълнението на задачите в теста. Представено е разпределението на кандидат-студентите в групи според броя на получените точки.

Кандидат-студенти (в %)
Брой на точките
6
23-24
33
20-22
50
13-19
11
до 12

От резултатите се вижда, че само 11% от зрелостниците не са успели да решат повече от половината тестови задачи, с което да преодолеят границата между успешно и неуспешно изпълнение на теста. Тестът позволява да се откроят и тези зрелостници, които имат най-висока подготовка по български език, както и с по-малки пропуски. Очертават се натрупванията при средните стойности на постиженията.

Получените данни позволяват да се направи анализ и на отделните тестови задачи. Анализът, от една страна, дава възможност да се провери едно определено умение или конкретно знание, а, от друга страна, анализът на тестовата задача дава възможност тя да бъде определена като лесна, трудна или недостатъчно надеждна (невалидна).

Например може да изследваме поотделно всяка тестова задача от изпитните варианти на тестовете за Украйна. Ето как анализираме един вариант от 25 задачи, който е даден за изпълнение на 50 кандидат-студенти.

Във всяка тестова задача се предлагат четири отговора, само един от които е верен. Всеки верен отговор носи една точка. Погрешният отговор, както и липсата на отговор не носят точки. Резултатите от тестовите материали се подреждат така, че да се установи полученият най-добър краен резултат (24) и съответно най-слабият (9).

Най-добрите тестови работи определяме като „силна“ група (с резултат от 22 до 24), а най-слабите - като „слаба“ група (с резултат от 9 до 13).

Анализът на отговорите се основава на тези две групи. Отговорите на всяка тестова задача в двете групи дават честотата на избора от отделните възможни отговори. В представената таблица по-долу тези честоти са дадени вдясно. Правилният отговор е подчертан.

Задача № 1

Въпрос: Коя дума е излишна в синонимното гнездо?

Отговор:
Силна група
Слаба група
А. Тъга
0
2
Б. Скръб
0
2
В. Мъка
0
1
Г. Гняв
10
5

От данните може да установим, че тази задача е лесна, тъй като всички десет лица от силната група и пет от слабата са отговорили правилно. Налице е и желаната диференциация, тъй като в слабата група се срещат грешки.

Разбира се, възможни са различни начини, за да се установи доколко една задача е надеждна (валидна). Важно е обаче, че данните от изпитните варианти, изпълнени от кандидат-студентите, позволяват да се направят изводи не само за постиженията на зрелостниците по български език, но и с точност да се определят възможностите на тестовите задачи, използвани в условията на небългарска езикова среда. Това прецизира работата по изготвяне на диагностичния тест, гарантира усъвършенстване на неговите характеристики с оглед на данните от конкретната езикова ситуация в съответната страна и осигурява обективност на кандидатстудентския изпит.

 

 

© Росица Пенкова, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 27. 07. 2003

=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 6, 2002.