Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Росица Пенкова

web

В обучението по български език се формират и развиват комуникативноречеви умения, необходими на подрастващите за свободно използване на езика в устна и писмена форма. Комуникативната насоченост на родноезиковото обучение изисква комплексен подход към речевите дйности и лингвистичните факти. В процеса на говорене и слушане, писане и четене учениците възприемат и предават свързана реч (текст). Текстовете се използват и като обект, и като средство на обучение, тъй като всяко явление в езика се усвоява не самҐ за себе си, а от гледна точка на неговото значение и на структурата му в речта.

В учебната програма по български език за 5.–8. клас са заложени идеите за комуникативна насоченост и цел на езиковото обучение, въз основа на които се осъществява учебно-възпитателният процес. Тези идеи не са нови, но през последното десетилетие те все по-определено се свързват с комуникативните потребности на личността. В този смисъл в новата учебна програма се осъществяват приемственост и развитие на постигнатото в теорията и практиката на комуникативното обучение.

А за да бъде обучението по български език действително комуникативно, програмата предлага възможности езикът да се усвоява като средство за общуване. Учебното съдържание е подбрано и структурирано така, че позволява на авторите да създават комуникативни учебници.

Подборът и структурирането на учебния материал в програма по български език отговаря на целите на обучението – да се достигне такава комуникативна компетентност, която да съответства на изискванията на обществото и на потребностите на личността, като се отчитат нееднаквите социокултурни характеристики на подрастващите.

Учебното съдържание се структурира с оглед на спираловидния принцип, като се поставят във всеки клас определени акценти. Например във връзка със социокултурната компетентност в 5. клас се дава обобщена представа за ситуацията на общуване и за нейните елементи, за особеностите на текста като основна единица за речево общуване. Конкретизацията е с оглед на спецификата на официално-деловия текст. Във всеки клас по-нагоре спиралата се разширява по отношение на спецификата на научния, художествения и публицистичния текст.

Във връзка пък с езиковата компетентност се подбират теми от различните езикови равнища, като учебното съдържание също се разполага концентрично и циклично и се поставят акценти във всеки клас. Например при изучаване на синтаксиса в 5. клас акцентът е поставен върху простото изречение, в 6. – върху сложното съчинено изречение, в 7. – върху сложното съставно изречение, а в 8. клас синтактичните средства се осмислят като част от езиковата система. Пунктуацията и интонацията, правоговорът и правописът на езиковите средства се свързват с всички лингвистични теми в програмата. Така се осъществява единството между системно-структурния и комуникативноречевия принцип в обучението.

Учебните програми по български език и литература за 5.–8. клас съответстват на държавните образователни изисквания (стандарти) за прогимназиалния етап на обучение. Те конкретизират съдържанието на четирите ядра, които са заложени в ДОИ по български език и литература: І. Социокултурни компетентности; ІІ. Езикови компетентности; ІІІ. Социокултурна и езикова компетентност. Устно общуване; ІV. Социокултурна и езикова компетентност. Писмено общуване.

Държавните образователни изисквания за прогимназиалния етап задължават обучаващите и обучаваните да се стремят към определени крайни резултати. Това означава, че във всеки клас на прогимназията определени теми от учебното съдържание се свързват с изпълнението на дадено изискване, но цялостното постигане на стандарта става в края на последния клас на прогимназиалния етап.

Ядрата на ДОИ се представят във вертикалната структура на програмата. Във връзка с всеки стандарт хоризонтално във втората колона на програмата се определят очакваните резултати за всеки клас, които ще доведат до постигане на необходимия краен резултат за етапа.

Ето например за първото ядро на ДОИ (Социокултурни компетентности) как е разгърната система от очаквани резултати в програмите за всеки клас, т.е. какво подрастващите трябва да знаят и умеят във всеки клас, за да завършат успешно прогимназия.

Стандарт 1: Използват уместно езикови средства, адекватни на ситуацията на общуване, съобразно с участниците в нея, темата, целта и условията.

V клас. Разбират зависимостта на езиковите средства от ситуацията на общуване; използват ги в съответствие с нея.

VІ клас. Общуват в научната сфера по въпроси, изучавани в различни предметни области.

VІІ клас. Общуват в сферата на масовата комуникация с оглед на потребностите си. Използват съвременните информационни средства.

VІІІ клас. Осмислят отношението между език и общество, език и личност, език и култура.

Осмислят особеностите на текстове, предназначени за различни социокултурни сфери на общуване.

Стандарт 2: Задават въпроси и дават отговори по поставени от други или избрана от тях тема.

V клас. Владеят умения за диалогично общуване в официална и неофициална обстановка.

VІ клас. Задават въпроси по теми от различни предметни области. Формулират отговори със съществена информация.

Стандарт 3: Изразяват твърдения и се аргументират; разказват и описват.

V клас. Разбират и създават текстове в разговорно-битовата и официално-деловата сфера на общуване.

VІ клас. Различават научното описание от художественото или разговорно-битовото; описват факти и процеси от изучавани предметни области. Изразяват твърдения, подбират доказателства, оформят отговор на научен въпрос.

VІІ клас. Извличат максимум съществена информация от всякакъв тип текст, емоционално преживяват вложения в текста смисъл. Тълкуват и разбират, оценяват и изразяват отношение към текстове, създадени в различни сфери на общуване.

Стандарт 4: Владеят формулите на речевия етикет при общуване на публично място.

V клас. Владеят етикетни формули за официално и неофициално общуване.

Стандарт 5: Демонстрират в текст по кои езикови средства един функционален стил се отличава от други стилове.

VІІІ клас. Познават стиловомаркираните езикови средства в различните функционални стилове. Владеят стиловата норма, откриват и редактират стилови грешки.

Програмата за 5. клас има особено голямо значение, тъй като тя заема средищно място: осъществява прехода между началното училище и прогимназията и поставя началото на подготовката на учениците за постигане на ДОИ за основно образование.

Във вертикален ред в програмата се представят ядрата на ДОИ за прогимназията, а в хоризонтален – отделните колони се изпълват със съдържанието на тези ядра за 5. клас по отношение на отделните стандарти и очакваните резултати на ниво учебна програма и по теми, определят се основните нови понятия, изтъкват се дейностите и възможните междупредметни връзки.

Съдържанието на първото ядро е социокултурната компетентност, която е цел и на езиковото, и на литературното обучение. Интегралните връзки се обуславят от функционирането на езика в общуването. По-конкретно в програмата по български език в първото ядро се представя учебно съдържание, свързано със зависимостта на езика от ситуацията на общуване и с функционирането на текста в речевото общуване. Включените в програмата теми позволяват в началото на учебната година в уроците по тази проблематика да се обобщи емпиричният опит на учениците в речевата комуникация и да се положат теоретичните основи за осмисляне и ръководене на речевата дейност.

Второто ядро на ДОИ представя знания, умения и отношения, свързани със системата, структурата и функционирането на езика. Новата програма преодолява появилата се в обучението по български език крайна тенденция да се подценява формирането на представа за езика като система и да се генерализира само комуникативната му функция. Последователността на изучаването на лингвистичните факти се движи от текст към изречение, дума, звук. Редът на лингвистичните теми, посочен в ядрото на езиковите компетентности, задължително се спазва при осъществяване на обучението по български език. На преден план в езиковия урок се изтъкват речевите дейности и комуникативноречевите ситуации, но се проследява връзката на езиковия факт с цялостната система на езика.

Очакваните резултати по теми, включени в третата колона на програмата в това ядро, са усвоени знания и умения както за разпознаване и анализ, така и за подбор и комбиниране на езикови средства.

В третото и четвъртото ядро на ДОИ се разгръща системата от устни и писмени ученически текстове. Тези две ядра от програмата по български език кореспондират с четвъртото ядро от програмата по литература. Включените ученически жанрове не се повтарят обаче в програмите по български език и по литература, а са разпределени във всяка програма така, че да се постави акцент върху даден жанр. С други думи, регламентира се в коя от двете съставни части на културнобразователната област български език и литература следва да се овладее в теоретичен план определен ученически жанр.

В третата колона на това ядро се представят не дейностите (описване, разказване, разсъждаване), а резултатите от дейността – текстовете, които ученикът сам трябва да създаде. В практиката текстът, който ученикът създава, се означава като ученическо съчинение. Ето защо и темите са формулирани като съчинение повествование, съчинение описание и пр. За да създаде свой описателен текст, ученикът трябва да осмисли характеристиките на текста описание. Очакваните резултати по теми се свързват с умения да се възприемат най-напред чужди текстове от определен тип, а после да се създават собствени текстове с преобладаващо описание, повествование и разсъждение.

В програмата системата от ученически съчинения се представя след изучаването на лингвистичните теми, което обаче не задължава в обучението да се спазва тази последователност. Нещо повече, дори се предпочита ученическите съчинения да се разпределят при изучаването на съответните лингвистични теми според честотата на употреба на езиковите средства. Такова обвързване на съчиненията с лингвистичните факти и явления позволява с по-голяма сигурност да се развиват уменията на учениците да подбират и комбинират езиковите средства в своите съчинения в зависимост от целта и условията на общуване.

Понятията, представени в четвъртата колона на програмата, определят обхвата на новите термини, които учениците трябва да усвоят в 5. клас.

За нуждите на обучението в петата колона на програмата са включени комуникативни ситуации и дейности. Подборът се прави с оглед на комуникативните потребности и в зависимост от възрастовите възможности на обучаваните. Дават се идеи за развитие на четирите типа речеви дейности: слушане и говорене, четене и писане.

Уменията на подрастващите за устно общуване се формират и развиват в процеса на дейностите слушане и говорене. Често в обучението по български език се пренебрегва слушането. Смята се, че то е необходимо повече за обучението по чужд език. Слушането обаче е в основата на развитие на другите видове речеви дейности. В програмата се дават идеи на учителите по български език да поставят специални задачи за слушане с разбиране, в които се включват художествени, научнопопулярни и други видове текстове. Развитието на умението да се слуша внимателно и да се разбира текстът започва още в началното училище и се осъществява през целия прогимназиален етап на обучение.

В 5. клас се предпочитат жанрове, които се свързват с изучаваните произведения в обучението по литература, например приказка, разказ, стихотворение, гатанка, пословица, поговорка. В текстовете преобладават повествованието и описанието. Насочеността на възприемането е към фактическото съдържание и основната мисъл на текста, към създаване на въображаеми зрителни образци, емоционално въздействие, съпреживяване.

Уменията за писмено общуване се развиват в процесите на четене и на писане. В съвременните условия, когато подрастващите изпитват непрекъснато въздействието на телевизията, киното, интернет, е изключително важно да се формира у тях нагласа за четене, да се изгради вкус към литературните творби. Не бива да се смята, че това е задача само на обучението по литература или на извънкласните занимания. В петата колона на програмата се изтъкват задачи за самостоятелно четене (наум) на непознати текстове или за обсъждане на прочетеното, за работа по изразителното четене, за четене по роли и т.н., предлагат се възможности за четене на художествени, научнопопулярни, делови и медийни текстове. В 5. клас се усъвършенстват уменията за четене, придобити в началното училище, развива се читателският интерес, като се осъществява постоянна връзка с литературното обучение.

Работата над текста се насочва към фактическото съдържание и причинно-следствените връзки, към общия смисъл и основната мисъл в текста; към средствата за официално-делова информация, за емоционална окраска и художествена изразителност.

Изтъкват се дейности, свързани с четене на глас и четене наум. Четенето на глас развива правоговорните умения, спазването на интонацията в края на изречението, разделянето на изреченията на смислови части с помощта на паузи. Изграждат се умения да се предава настроението, да се въздейства на въображението на слушателя. Четенето наум развива умението да се обхваща с един поглед думата и свързаността й с другите думи в текста. Учениците се учат бързо да търсят в текста посочените елементи – дума с правописна особеност, пунктуационен знак, абзац и пр. Изисква се оптимален за възрастта темп за четене на глас и наум.

Програмата предлага възможности да се търсят връзките с различни учебни предмети: литература, чужди езици, история, природознание, музика, изобразително изкуство и др. Трябва да се подчертае, че тези междупредметни връзки са само маркирани в шестата колона на програмата. Богатството на интегралните взаимоотношения учителят сам може да открие в практитака.

Естествен за високоразвитите страни е стремежът към усъвършенстване на езиковата и комуникативната компетентност на личността. Обща тенденция е комуникативното обучение да се осъществява при децентрализиране на институциите и на учебните програми. У нас все още МОН утвърждава за цялата страна само една учебна програма. Регламентирането пък само на три учебника за даден клас по един предмет ограничава възможностите да се отговори на индивидуалните потребности и социокултурните характеристики на учениците в нашата страна. Подобни ограничения в развитите държави са отдавна забравена изстрадана практика.

 

 

© Росица Пенкова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 5
© Електронно списание LiterNet, 08.01.2007, № 1 (86)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 5.