Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТОЙНОСТНИ ЕЗИКОВЕДСКИ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРИНОСИ

Росица Пенкова

web

С енциклопедичния си характер сборникът "Езикознание. Езиково обучение. Методика на езиковото обучение" е явление в българистичната ни литература. В хронологично подредените студии и статии К. Димчев представя резултати от проучвания, свързани с функционирането на българската езикова система; с книжовните и стиловите норми, с отклоненията от нормите и начините за редактиране на грешки; с образователния процес по български език (БЕ) - основа на цялостния образователен процес в средното училище. С широкообхватната си тематика изданието отговаря на потребностите и интересите на методици, учители, лингвисти, педагози, социолози, културолози и др. Адресат са и всички, които се интересуват от начините за подобряване езиковата култура на широки обществени среди.

Най-много са статиите, посветени на езиковото обучение и на методиката на езиковото обучение. Признат авторитет в методиката на езиковото обучение, авторът разработва проблеми с широк тематичен обхват: (1) от методологичното равнище на теорията на езиковото обучение (същност, функции, структура на ОБЕ), (2) през интерпретацията на езиковите факти от методическо гледище (3) до конкретните технологични решения в съвременния образователен процес.

Рецензираният труд дава представа за резултатните търсения на учения в тези насоки. За него обучението по български език (ОБЕ) е фактор за езиковото и социокултурното развитие на личността - "Обществената и културната роля на обучението по роден език", "Роля на стилистичните занятия за постигане практическа насоченост на обучението по роден език", "Обучението по български език - система, отворена към света".

В статията "Функции на езика и функции на обучението по български език" за пръв път в методическата ни литература се разглежда въпросът за функциите на ОБЕ и на езиковото обучение изобщо. К. Димчев интерпретира реализацията на специфичните функции чрез учебните задачи, които се налага учениците да решават според сега действащите учебници. Опирайки се на постановки в специализираната литература ("функциите на образователния процес се характеризират чрез учебните задачи, които подрастващите трябва да умеят да решават"), авторът достига до извода, че в ОБЕ като първи език водещи са прагматичната функция, когнитивната функция и културологичната функция. Важен тезис е, че в зависимост от целите на конкретното занятие, "определяща" може да бъде една от тези три функции. За пример авторът дава уроци на различни теми ("Писане на обява", "Същност на езиковата система" и др.).

Функционални са разсъжденията на автора, че е нужно при интерпретацията на понятието за функция да се излиза от:

- спецификата на ОБЕ (личностната и социалната потребност от езикова подготовка);

- функциите на езика;

- системата от компетентности, овладявани на занятията по БЕ;

- технологичното осигуряване на процесите, свързани с овладяване на декларативни и процедурни знания.

Изяснявайки същността на функциите на ОБЕ като променлива величина, авторът обосновава възможността да се прави анализ "отвън" и анализ "отвътре". Анализът "отвън" най-често се ограничава до езиковите функции (и преди всичко на комуникативната функция), които се изследват в лингвистичната литература.

Авторът представя предимствата на анализа "отвътре" и интерпретира предназначението на ОБЕ в рамките на образователния процес в средното училище, който трябва да допринася за формиране на хармонично развити личности. ОБЕ като първи език съдейства:

- за преодоляване влиянието на домашната езикова среда в случаите, когато използваните езикови средства (от териториални и/или социални диалекти) се отличават от езиковите средства в книжовния език;

- при изучаване на българския книжовен език от билингви - деца на етнически турци, цигани и др.;

- за обогатяване на дискурсните техники при преход от битовата сфера на общуване към общуване в научната, официално-деловата, медийната, естетическата и пр. сфера;

- за "езикоусвояването" при изучаване на чужди езици чрез използване на надежден "металингвистичен инструмент".

Голям е "евристичният заряд" на разглежданите епистемологични проблеми в статията "Лингвометодически и социокултурни аспекти на езиковото обучение". Приносна стойност имат идеите на автора за: ОБЕ като институционално обусловена педагогическа интеракция; спецификата на езика като обект на изучаване; необходимостта от комплексност на занятията, обусловена от комплексността на речевите изяви; единството в изучаването на лингвистични същности и в оперирането с признаците на езиковите явления (информационните и операционалните страни на педагогическата интеракция). За пръв път в българската лингвистична и методическа литература се обосновава общото и различното в обучението по БЕ като първи език, като втори език, като чужд език. Тези разсъждения имат не само методологична стойност при обосновка на методически конструкти, но и обогатяват системата от технологични решения в рамките на образователния процес.

За отбелязване е статията "Методиката на обучението по български език в съвременното научно пространство". Определено може да се твърди, че тази статия има програмна стойност (1) поради точните и верни оценки за съвременното състояние на ОБЕ и (2) поради насоките за бъдещото развитие на ОБЕ и методиката на обучението по български език (МОБЕ).

Дискутират се схващания за МОБЕ. Авторът поддържа тезата за МОБЕ като интердисциплинна наука с хуманитарна и българистична проблематика. Комплексният междудисциплинен подход се схваща като инструмент за постигане целите на образователния процес по БЕ в средното училище. По този начин се обосновават концепции за същността на понятието методическа система.

Какво означава днес да се владее определен език - това е въпрос, отговорът на който зависи от резултатите от изследването на система от дескриптори и от оценката на функционалната значимост на всеки от тях. Без крайности и увлечения, методикът отчита реалностите в образователния процес и посочва нуждите от: съобразяване с постиженията в културологията и когнитологията; търсене на баланс между прагматичните, когнитивните и културологичните функции на ОБЕ; съобразяване с потребностите, възможностите и интересите на подрастващите.

Като анализира спецификата на учебния предмет български език, методикът прави изводи за самостоятелността на МОБЕ като наука: ядро на съдържанието на ОБЕ са понятията за език, текст и култура; собственометодически принципи са системноструктурният и комуникативноречевият; най-голяма функционалност притежават похватите лингвистичен анализ, създаване и преобразуване на текстове. Нужен е диалог между теория и практика с цел повишаване продуктивността на работата по обогатяване на езиковата култура.

Прави впечатление информираността на изследователя, толерантността му към съществуващи в науките становища, уменията му да аргументира своя гледна точка.

С прагматична стойност са вижданията на К. Димчев за същността на методическата компетентност. Реалистична е оценката му за ролята на МОБЕ при формиране на такава компетентност. Функционално е схващането за необходимостта от описателно-обяснителен подход в методическите изследвания на мястото на предписващия (прескриптивния) подход. Така ще се улесни формирането на умения на учителя за функционална импровизация. От значение е да се оптимизира педагогическата интеракция и да се засилва ролята на ученика като езикова личност.

Статията дава отговор на много актуални въпроси: за епистемологичния статус на МОБЕ, за ограничаване нейния прескриптивен характер, за мястото на МОБЕ в съвременното научно пространство.

Заслуга на методика е обосноваването на предметната област на МОБЕ ("Възможности на системния подход за междудисциплинно изследване на ОБЕ"). Представянето на инструментариума при проучване на понятието за езикова подготовка обогатява методическия изследователски апарат.

Програмна стойност имат концепциите на учения за перспективите в развитието на МОБЕ. "Чрез използване на съвременни изследователски процедури се уточняват основните понятия на МОБЕ, изгражда се почва в перспектива да се осъществи преход от статистическа обработка на емпирични данни към създаване на математически модели на проучваните явления. В крайна сметка се утвърждава научният статут на МОБЕ, осъзнава се научната, обществената и общокултурната стойност на изследваните проблеми. Кои проблеми ще придобият статута на "централни" в някои от новите научни дисциплини - това зависи от извъннаучни фактори (осъзнаването на определени обществени потребности на даден етап от развитието на обществото), а също така от степента на проучване на вътрешносистемните отношения и - трябва да се подчертае! - от годността на изследователските процедури да се отдели предметът на познанието от предмета на практическото действие. В случая е важно да се осъзнае, че една нова дисциплина започва да функционира не само и не толкова на основата на разликите между проучваните обекти, но и на основата на разликите между системите за теоретично осмисляне на тези обекти. Осъзнаването на факта, че педагогическото взаимодействие на занятията по БЕ не може да се сведе поотделно до социологическата, лингвистичната, психологическата и пр. феноменология, става подтик да се търси нова парадигма - и като теория, и като модел за решаване на изследователски задачи. Такава парадигма може да се изгради в рамките на системния подход".

Плодотворни са идеите на методика за технологично обновяване на занятията по БЕ. Като излиза от схващанията за спецификата на усвояването на първия език, авторът предлага заслужаващи внимание решения ("Структура на уроците за сложно изречение"; "Пътища за изграждане на система в стилистичните занятия"; "Практическа насоченост на обучението по роден език"; "Обучението по български език - система, отворена към света").

Актуално звучат постановките на учения за определящата роля на учениците при създаване и реализация на образователни проекти. За отправна точка в разсъжденията на автора служат възгледите на психолингвиста Х. Калмус: "Детето не е просто "личинка" и не е ученик, обучаващ се да стане възрастен, то е цялостна социална личност". Лайтмотив в студията "Методически проблеми при усвояване на граматични понятия" е необходимостта да се държи сметка за диалектиката в личностното развитие на подрастващите, което слага отпечатък върху тяхното езиково и социокултурно развитие.

Проблемът за зависимостта на резултатите от езиковите занятия от методическата подготовка на бъдещите учители се разисква в статията "Цели и съдържание на обучението по методика (с оглед на курса "Методика на обучението по български език")".

От полза за теоретици и практици са езиковедските приноси на К. Димчев в разглеждания сборник. Това са приноси в областта на диалектологията, стилистиката, езиковите контакти, езиковата култура и т.н.

В студията "Морфологично-синтактични модели, установени под румънско влияние в българския говор на с. Валя Драгулуй - Румъния" се проследява еволюцията на старинен български говор и се разкриват механизмите, по които се осъществява интерференция между българския говор и румънски диалекти. Принос в теорията на езиковите контакти е подкрепеният с изобилен материал извод на автора, че на граматично равнище интерференцията се извършва най-често посредством калкиране на чужди модели и по-рядко - чрез заемане на готови граматични модели.

Интересите на К. Димчев към стилистиката се открояват в няколко статии. В едни от тях се прави детайлен анализ на лексикалните и синтактичните средства, присъщи на художествената литература ("Лексикално-стилистични особености на "Старопланински легенди"). Обект на анализ в други статии са: ролята на стилистичното обучение за развитието на речта на учениците, предназначението на стилистичните занятия за постигане на практическа насоченост и т.н. Това са статии, които безспорно обогатяват теорията и практиката на ОБЕ.

В много от статиите в сборника се разглеждат правописни и пунктуационни проблеми, които ще улеснят учителите в тяхната всекидневна дейност на занятията по БЕ.

Направеният обзор на идеите, развити в сборника "Езикознание. Езиково обучение. Методика на езиковото обучение", дава основание да се изрази убедеността, че става дума за професионално осъществени изследвания, които са ценен влог в езиковедската и в методическата ни литература.

 


Димчев, К. Езикознание. Езиково обучение. Методика на езиковото обучение. Научни приноси. София: Булвест 2000, 2010, 368 с.

 

 

© Росица Пенкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.01.2011, № 1 (134)