Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ШАХМАТ

Петър Лефтеров

web

Едно съзнание бродеше из безкрая. То не беше ограничено чрез материално тяло с ясно определени сетива и възможности. То узнаваше всичко, което му трябва, и правеше всичко, което поиска. Или си го въобразяваше. Там, където бродеше, това беше без значение. Идеята за смърт му бе непозната, което си беше съвсем естествено - тя е приложима за едно крехко и лесно разрушимо тяло, но за едно чисто съзнание си е просто празна дума.

Но тези, толкова важни за някои, въпроси хич не вълнуваха Скитника. В момента той се чудеше дали наистина се движи покрай нещата или те се движат покрай него. Важността на питането се състоеше в това, че във втория случай му трябваше ново име. Щеше да се нарече… ами… Стоящия! Не, никак не звучеше добре. Той си се движи и толкова!

Нещо привлече вниманието му. Друго съзнание, приело форма и застанало пред нещо. Веднага узна, че нещото е шахматна дъска, а формата е на флотски адмирал в парадна униформа. По дъската бяха натрупани разни неща (кораби, подводници, танкове и разни други, узна разсеяно) и всички бяха подчертано безцветни. Заинтригуван, Скитника се приближи.

- Здравей! Казвам се Скитника, а ти?

- Играча.

- И какво играеш?

- Война - каза той и посочи дъската.

- А как се играе?

- Просто местиш фигурите си, след което противникът мести своите. Продължава, докато единият се предаде или загуби прекалено много фигури.

- Тук виждам само теб. Къде е Противника? - безтелесните съзнания не се церемоняха много с имената.

- Още го няма.

- Жалко, искаше ми се да видя самата игра.

- О, това не е проблем. Ще ти покажа миналите - и започна да предава картини.

Първата беше за голям брой бели фигури, обградили по-малкото черни. Черните, на чиито рамене имаше пречупени кръстове, се отбраняваха с фанатична решимост, но бяха обречени.

- Аах, обсадата на Берлин! Хубава битка - мърмореше си Играчът.

На следващата се виждаха същите фигури, но по-зле въоръжени.

- Не може да се сравнява с Втората, но си я биваше.

Последваха още много битки - с рицари, стрелци, легиони, фаланги и всеки вид войска, съществувала някога.

И белите винаги побеждаваха.

- Нещо ме озадачава - каза Скитника.

- Питайте.

- Във всички игри фигурите са бели и черни, а подредените тук са безцветни. Тази игра по-специална ли ще бъде?

- Не. Те ще бъдат оцветени след играта.

- Но защо?

- Такова е правилото.

- Какво правило?

- Виж! - каза Играча и в ръката му се появи книга с голямо, златно заглавие "Правила". Той отвори една страница и я показа. Там пишеше:

"Правило 473: Доброто винаги побеждава:

За целта след играта победителите трябва да бъдат оцветени в бяло и обявени за добри, а загубилите - в черно и да се заклеймят като злодеи.

Правило 474: Винаги си мийте зъбите сутрин:

В съответствие с изискванията за лична хигиена... "

Книгата се хлопна и изчезна, преди Скитника да прочете нещо повече.

- Глупаво правило.

- Да, повечето хора сутрин...

- Не, имах предвид другото.

- О! Така си е. Мен обаче ме интересува само играта. След нея могат както щат да се боядисват. А, между другото, да ти се намира време за една игра?

- Ами... не знам. Ти си доста по-опитен от мен.

- Не е проблем. Чакай да ги махна тия ракети, тия руснаци и без това никога няма да нападнат. Ето ти малко сръбски войници. Ще ти покажа как се прави масова бомбардировка. После може да намерим някоя фундаменталистка групировка и да опитаме сухопътна война. Ще видиш, страшно е забавно.

 

 

© Петър Лефтеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2002, № 9 (34)