Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЛАНЕТАТА НА ДИВАЦИТЕ

Петър Лефтеров

web

Посланик Бърнс едва сдържаше яда си. Пристигна на тази отвратителна планета. Направи някои запознанства. А ето че сега бяха избрали най-добрия му приятел сред местните за поредния от своите кървави ритуали. А той на всичкото отгоре изглеждаше доволен от това.

- Вие просто не разбирате, посланик Бърнс - говореше му Зеис, докато вървяха по коридора. - Аз и без това остарявам, смъртта ми е близо. Участието в този ритуал е най-достойният начин, по който може да умре човек от моята планета. Чувствам се поласкан, че тази чест се падна именно на мен.

- Говорите ми глупости, а ме обвинявате, че не ви разбирам! Не виждате ли, че така просто ще умрете напразно! Остават ви поне пет, може би дори десет години живот, а вие ще ги загубите за един миг. Как може да обосновете такава постъпка?

- С това, че този миг за мен е по-важен от всичко, което може да преживея през тези пет или десет години.

Бърнс го погледна отчаян. Как можеше да се бори с тъпия фанатизъм на тези хора. Само ако се вслушаха в разума…

- Нали още ползвате онази стара поговорка? - продължи Зеис. - “По-добре да умреш като лъв, отколкото да живееш като куче.”

- Редовно оправдание на всеки, тръгнал да умира за някакви въображаеми, празни идеали.

- Според мен празен е човек без идеали. Те са тези, които го запълват.

- Не ме прекъсвай! - сопна се Бърнс. - Тъкмо щях да допълня, че животът е най-ценният дар, даден на човека и не трябва да бъде пропиляван за някакви ефимерни глупости. Пък и вие мрете не като лъвове, а като кучета. Нищо достойно няма в това да легнеш на скапания олтар, да те наръгат и изядат. Това е мерзко и жалко!

Зеис го погледна пронизващо.

- Това са ценности и твърдения, насаждани от твоята собствена култура. Не държа да разбереш нашата, но те моля поне да не плюеш върху нея в мое присъствие. Ако наистина те интересува, за нас това е момент на пълноценно сливане с другите и най-сигурният път за постигане на духовно просветление. Няма по-голяма награда от това. Ако не разбираш това, не можеш да разбереш и нас самите. Сега да тръгваме! Не искам да закъснявам.

“Глупак” - помисли си Бърнс. - “Фанатизиран глупак. И без това не заслужава да бъде спасен.”

На церемонията Бърнс видя как ножът тържествено се вдига нагоре и извърна глава, за да не види спускането му. Затова той така и не видя блажената усмивка върху лицето на приятеля си.

Когато по-късно внесоха таблата с изпечени парчета месо и с тържествени лица всички гости си взеха, той не издържа и излезе от залата. На тази гадост трябваше да се сложи край. Това и щеше да напише в доклада си.

Години по-късно седеше в удообния си апартамент на Земята и гледаше специалното изявление на президента, предшествано от доклад на Научната академия.

“Както вече знаем, на третата планета от системата Сириус е попаднала една от първите наши колонизаторски експедиции. Поради забавяне в изкуствената промяна на климата, нужна преди засаждането на житните култури хранителните им запаси са привършили преждевременно и колонистите изпаднали до канибализъм. Това се случило учудващо организирано и позволило на най-младата част от населението да оцелее до първата земеделска реколта. Това обаче рефлектирало неблагоприятно върху културата им, защото ежегодните ритуални жертвоприношения в памет на преживяното станали част от нея. Тези ритуали са първобитни и нарушават правото на живот, гарантирано от Хартата на правата на човека, подписана още преди създаването на Федерацията. По тази причина не подлежат на защита от Закона за запазване на културните особености и подлежат на иэкореняване. Край на доклада.”

Картината превключи на друга камера и сега показваше Звездния площад, където президентът на Федерацията държеше реч.

“Скъпи съграждани,

С огромно удоволствие ви съобщавам, че и последните остатъци от дивашките ритуали на Сириус ІІІ са заличени. За наше най-голямо съжаление фанатизираните управници на планетата заповядаха на армията си да окаже съпротива и причиниха ненужни човешки жертви, но сега Мироопазващите сили държат планетата под контрол и бързо и безкръвно се справят с все по-редките бунтове, целящи връщане към старите варварски традиции. Сириусци вече няма да треперят от страх, че ще бъдат избрани за някой кървав ритуал и с гордост ще могат да твърдят, че са граждани на Обединената Земна Федерация.”

Бърнс изключи телевизора и се усмихна. Ето че Зеис най-после беше отмъстен и никой нещастник повече нямаше да сподели съдбата му. Доволен, дипломатът събра документите си и започна подготовка за следващото си назначение.

 

 

© Петър Лефтеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2002, № 9 (34)