Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КАКЪВ ПОЕТ!

Панко Анчев

web | Подслушани дихания

Като си помисля: името му не само обикновено, но и банално, равно, шаблонно и съвсем непоетично - Деньо Денев. Но трябва ли да превръщаме името на автора в критерий за поезия? Нима докато не сме свикнали, няма да признаваме таланта на този човек? Аз ще кажа, че Деньо Денев не е просто даровит автор, но с новата си книга от избрани творби “Сол, вода и звезди” се утвърждава като един от най-ярките и най-значимите ни поети. Пиша това без никакви уговорки и нека читателят ми повярва, че изричам една толкова необходима за изричане истина. Деньо Денев е божа дарба, светъл автор, владеещ с такова спокойствие, но и с вътрешна напрегнатост словото, че всяка негова дума излъчва поезия. Сдържан, премерен, но понякога и щедро разточителен, Д. Денев разкрива чрез стихотворенията си един съдържателен поетически свят. Този свят е изпълнен с тревога, с опасенията на страдащия и състрадателен човек, че не живее благородно, че се разпилява, че причинява болки и неприятности и на останалите, че не се раздава достатъчно, че не е праведен и че неговата потребност да живее притеснява другите и им отнема правото на спокойствие и доволство. Такъв морал имат само най-почтените и най-талантливите поети. И в същото време този морал е втъкан така умело в поезията, че се е превърнал в светлина, слънце, красива музика, състрадание и жажда за истина. Вече не е достатъчно да говорим за Деньо Денев като за обещаващ поет: той е завършен творец. При това от най-висок ранг, стоящ с пълно право до най-ярките ни поети. Той е поет на видимата хармония, на външното спокойствие на природата, на търсенето и откриването сякаш от дете на значещите подробности на движението и покоя. Неговите очи са отворени за красотата, но и за нещастията, за прекършения трепет на победения. И сякаш не с очите си вижда той, а с някакво вътрешно зрение, което го доближава до незабележимото, до недоловимото. Деньо Денев чува и пресъздава музиката на въздуха, тревата и птиците - а това означава музиката на вълнението, на хармонията и неосвободената енергия на страданието. Тънката граница между живота и смъртта сякаш преминава и през неговите стихотворения, за да ги направи по-тревожни, но и по-нежни и правдиви, за да изрази драмата на модерния човек.

В ранните си стихове Деньо Денев сякаш беше силно повлиян от Иван Цанев и Борис Христов. От първия взимаше болезнената нравственост, за да оцени себе си, а от втория - стихията на неочаквания образ, за да изрази широтата и всеобхвата на погледа си. В “Сол, вода и звезди” се вижда как тези влияния са били успешно овладявани и преодолявани - както става при големите таланти. Сега поезията на Д. Денев звучи в майсторска оркестровка в изпълнение на добри музиканти и с превъзходен диригент. Прибягвам до сравнение с музиката не толкова заради честите “музикални” препратки в стихотворенията и фрагментите от тази книга, а защото Деньо Денев наистина е извел поезията си на равнище музикална хармония и е озвучил душата на лирическия си герой. Деньо Денев вече подлежи на по-аналитична критическа преценка. Той е преминал едно било, от което нататък върховете са по-малко и сякаш по-лесно достъпни. В духа на изтърканите критически клишета отпреди 10-15 години бих казал, че “Сол, вода и звезди” е събитие за поетическата 1998 година. Но в една продължителна сушевина в литературната нива не е толкова трудно да изкласиш и да те забележат. Затова аз искам отново да подчертая, че с тази книга ние трябва да отредим на Деньо Денев място сред най-значимите съвременни поети. Впрочем дори и да не искаме да му отреждаме такова място, Деньо Денев сам си го е заел по заслуги. Говорейки за посмъртната стихосбирка на Дора Габе “Светът е тайна”, поетът се е характеризирал по най-точния начин: “…словото е със стойност на злато. Няма литературни примеси, думите фосфоресцират в чистотата си, бликат като пламъчета на живота.”

Какъв поет!

 

© Панко Анчев, 1998
© Издателство LiterNet, 26. 11. 2002
=============================
Публикация В: Деньо Денев “Сол, вода и звезди”, 1998.