Надя Захариева

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧАТ

Надя Захариева

web

Пишеха си вече осми месец. Никога не се бяха срещали - даже размазани снимки по мейла не си размениха, защото още след първия разговор си бяха загубили ума един по друг. И като зелева салата да изглеждаха, едва ли щеше да им направи впечатление. Сядаха пред компютрите си всеки четвъртък от седем вечерта, докато могат.

Тя беше затворен човек, живееше с една тлъста котка, десетина подивели китки и две търпеливи риби в зеленясал буркан. Животът й беше сив и скучен - работа, приятели, кръчми, от време на време някое кинце и вечерен чат от PC-то вкъщи, до онзи четвъртък. Той я откри, ама съвсем случайно. Беше сбъркал буква в мейл адреса и тя получи спретнатото му съобщение: "Коза!". Оказа се, че скоро са го изоставили и "Коза!" е точката на многословното сърцераздирателно общуване пред раздялата, което обикновено започва с "Не те обичам вече"… Близките й се чудеха кой е мистериозният любовник, който я държеше будна до зори, та всеки петък се появяваше на работа с дълбоки сенки под очите и недвусмислена глуповата усмивка. Четвъртъците бяха неприкосновени дни. Дори натрапчивата й леля свикна с режима и не й досаждаше тогава.

Говореха за себе си с настървение, опознаваха телата си, белезите си, чувствата си, живота си. Любеха се. Първият път й беше непривично и много се притесни, но той беше толкова нежен и внимателен, че я увлече. Обикаляха целия свят, фантазията му беше неизчерпаема. Най-страшно беше, когато им блокира единият мотор на самолета и се приземиха аварийно на каменисто плато в Австралия. Набелязваха си кина и театри, ходеха сами, а после ги обсъждаха така, сякаш са били заедно. Пращаше й картички - повечето със Слънцето - изгряващо, залязващо, слънчогледово, зимно. Едната представляваше напечена кафява скалиста равнина, а отдолу беше написал, че така си представя очите й. Чувстваше кога е нервен и уморен - начинът, по който ковеше точките в изреченията, липсата на главни букви, преобладаващите едносрични думи. По почерка му усещаше кога е щастлив, кога му се спи, за какво си мисли. Едва успяваха да се разделят сутрин. Тя го чакаше и през другите дни, но той се логваше само в четвъртъците. Обиколи всички чатове, броди из нета като шантава, но не откри нищо. В крайна сметка се примири - имаше ли някакво значение… Толкова много й липсваше, че започна да му говори в една тетрадка - скрибуцаше по страниците й всеки божи ден. Мислеше за него непрекъснато. Той беше сънят й, кафето й сутрин, слънцето й. Може би в реалния живот беше шишкав чичка с нервна жена и две деца, кротък жител на Обеля-2. Обаче никога досега не й се беше случвало да се влюби така безумно и да трае толкова дълго, да допусне някого толкова близо до себе си, някой да я разбира и усеща толкова добре. Може би защото нищо материално не ги свързваше. С предишният си любовник се раздели, защото хъркаше нощем и сърбаше като ядеше…

Този четвъртък той не се появи. Чака го до сутринта и отиде на работа с обичайните сенки под очите, но без усмивката. Цяла седмица ходеше като лунатичка и не можеше да се съсредоточи. "Разболял се е, загубил е компютъра на покер, пропил се е и е заскитал, заминал е за чужбина…" Пишеше му мейлове в несвяст - никакъв отговор. После пак дойде четвъртък и той пак не се появи. Взе си една седмица отпуска, пъхна се под одеалото у дома, не можеше да спи. Цветята взеха да завяхват, котката изяде рибите. Добре, че леля й дойде, сготви й пилешка супа и с два шамара я върна към действителността. Всичко си тръгна по старому през деня, но вечер тръгваше да го търси - обикаляше улиците, кината, в които знаеше, че обича да ходи, местата, за които й беше писал, и-нет клубовете. Не знаеше нито как изглежда, нито как се казва. Никът му беше Ърнест, защото беше голям почитател на Хемингуей, но това не й беше от голяма полза.

След месец се запознаха на живо в офиса й. Дошъл беше там по работа - позна го по това, че крещеше "Коза!" на секретарката, която го беше поляла с кафе. Ожениха се още в четвъртък, защото тя му каза, че ще се самоубие, ако пак изчезне. Заживяха в апартамента му в Обеля-2, заедно с тлъстата й котка, десетина подивели китки и нови две търпеливи риби в стария зеленясал буркан. Продадоха си компютрите, за да си купят спалня. Роди му две деца. Оказа се, че той хърка нощем и сърба като яде.