|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТИ СИ Ти си началник на страховете ми. Началото си на всичко. Ти си началник на този кестен и управляваш косите му. Съвсем те няма, а разпореждаш с глас, в който липсват гласни. Ти си забравено, бивше и ничие усещане за много цяло. Ти отразяваш очите на вятъра и му люлееш сандалите. Ти си разтворена в толкова трепети, че ми трепери лъжичката. Аз нямам право да бъда поданик, без да ти гледам короната. Нека косите им бъдат остригани и тази цветна каторга Толкова царство и толкова плевели... И само една градина. И затова се подчинявам, смирен съм като алея.
© Николай Милчев Из ръкописа на стихосбирката "Ти и котките следобед". |