РЕШЕНИЯ В КРАЯ НА ЛЯТОТО

web

Ще уволня улицата за липса на продължителност.
И за възмутителното нахалство на електричеството.
За това денонощно изкривяване на пространство
и затова, че щъркелът си събира раницата.
Ще уволня улицата без взаимно съгласие -
както лятото уволнява своите късни отблясъци,
както тротоарите спират без обувки на ъгъла -
ще уволня стъпките ти. И ще назнача гълъби.
Ще назнача повече пощенски раздавачи.
Ще им купя чанти - кестени лачени.
Ще им дам адреса ти - да го търсят завинаги -
и ще уволня буквите - за да ти забравят името.

Ти, разбира се, знаеш, че подобни решения
се обжалват с листата, в есента разпилени.
И се носят в съда. И с години в квартала
няма никой помилван. Уволнявам ти шала.

Уволнявам ти пристъпите на меланхолия.
Уволнявам ти сметката за телефона.
Уволнявам ти шкафчето с тоалетни принадлежности.
Назначавам косите ти за безбрежие.

Уволнявам ти правото да се виждаш с хората.
Назначавам два облака за спасителни кораби
и отивам да търся сняг за бяло мастило.
И пуловер - защото би могла да настинеш.