Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РЕКАТА НА СРАВНЕНИЯТА
web
Като коприна, но по-тежка от коприна
и като вятър,
който те облича с неподвижност,
и като извор,
който е пораснал и говори,
и като всичките дъждовни капки,
тръгнали да се разхождат,
е реката.
И ти се къпеш в нея.
Косите ти приличат на експлозия,
издигат се красивите им атоми
и тръгват към повърхността,
и се взривяват.
И цветните им молекули
ме посипват.
И ти се къпеш, за да ме измъчваш
и да не мога да ти кажа,
че си видра,
че тялото ти е полирано
от бързеи,
че бързеите спират
и те гледат,
че рибите са твои братовчедки
и че върбата с извънземната си сянка
е родословното дърво,
което търсиш.
Задъхвам се от толкова реалности.
От толкова илюзии, сравнения,
от толкова неописуеми рисунки,
които думите ми
плахо очертават.
А ти се къпеш,
за да бъдеш чиста -
по-чиста от листа, на който пиша.
И моля те - внимавай,
че косите ти
ще го намокрят,
докато четеш за себе си.
© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.01.2018, № 1 (218)
|