ПЕТ СЕКУНДИ

web

Седя до теб... Не съм се бръснал ден и половина.
И дясното ти рамо като малка грамофонна плоча свети.
Ще сляза десет сантиметра по-надолу... И ако ме има,
ще те одраскам с музика. И с петънце -
по-алено от цвете.

Не съм се бръснал, за да чуеш как прииждат остри
онези кръгове, които моята брадичка притежава.
Седя до теб. И времето напомня полуостров,
и дясното ти рамо се стопява.
И почти го няма.

Единствената ни утеха е това последно
завъртане на устните в неправилна окръжност.
Не съм се бръснал век и половина... И почти изчезнал,
разглеждам петънцето -
като мека събота.

И като мека събота е тениската ти, която се изправя
и тръгва да си ходи с бавни ноти.
Не съм се бръснал никога, защото съм забравил
за нашата алергия -
да си делим живота.

Като дете - замаяно от грешките на хората,
аз имам пет секунди за болната ни приказка.
Ще се обръсна в събота... И меката ми кожа
ще е с лунички -
повече от пръснатото никога.