НОЩ

web

Залепена за мен цяла нощ,
във врата ми ти дишаш.
Каква нежна и мъничка печка си имам
и какви възхитителни въглени твоят дъх
по гърба ми търкаля.

Боже Господи, откъде има толкова въглени
в кадифето на твоите устни,
откъде има толкова въгленчета
и искри,
и искрички?

Може би си сънувала есен
и сега ми оставяш две-три алени шипки
за спомен по кожата?

Може би си сънувала зима
и сега по гърба ми рисуваш
тъмносини снежинки?

Може би си сънувала пролет
и сега късаш няколко бели цветя
от косите ми?

Може би си сънувала лято
и сега близваш капчици пот
от ухото ми?

Може би си сънувала, че ме няма,
и изригваш като мъничък и уплашен вулкан?
И ме париш, и ме париш, любов,
от любов.
И се будиш.

Залепена за мен цяла нощ,
във врата ми ти дишаш...
И изгряваш...
И какво електричество
има в твоите устни
и в корема ти,
кръгъл като бяла луна.

Какви струйки от бяла любов
има в тебе, любов.