ОКОТО НА БУРЯТА

web

Дъждът дойде от запад... С две лица,
дърветата са мокри пианисти.
Прокапа музика по белите яйца,
в които жълтият ни Бог се кръсти.

Не споменах гнездата... Ала те
отдавна бяха острови спасени.
Между вода и сухи светове
плуваха птици и летяха мрени.

Изящна вещица със дълъг нос
приличаше на ножица от огън.
А аз вървях и ставах все по-бос,
все по-прозрачен и набожен.

Невинността е с цвят на портокал,
с опашка, с нокти и ушички.
След бурята така съм оглушал,
че слагам светлината във кавички.

Докато пиша, значи съм спасен.
На римите във Коледата мека
аз имам право и на мургав тен,
и на рисувана от вълците пътека.

И ето ме - горещ и покосен,
лежа си и наум записвам:
Ще завали и в някой цветен ден
синигерът над мен ще се разлисти.