ЛОВ НА САМОДИВИ

web

Насред полето посред нощ с баща ми
долитаме на лов за самодиви.
Той - своето учудване нарамил,
аз - детските си страхове красиви.

Баща ми е полковник. И е ясно,
че моите фантазии целува,
че е дошъл, защото му е тясно
небето, под което ме сънува.

А аз, поетът, редникът на рими,
и блед, и лунен, като лист треперя
пред тайната на същества незрими,
които не успявам да намеря.

Ако му кажа:"Моля ти се, тате,
да си вървим в прекрасното студено!
Нима нощта на нас ще ни изпрати
омайницата с хурка и вретено?",

той ще мълчи... А аз ще се проклинам,
че съм пропуснал да сме само двама.
И отсега до хиляди години
ще се твърди, че самодиви няма.

И аз мълча... Полковникът пристъпва
и както ме е хванал за косите,
политаме към алената жътва,
която някой жъне от звездите.