КОЗАРЧЕ

web

Преди да пиша, да чета и мисля,
една коза ме учеше да гледам.
С рогата си тя лятото прелисти
и до буквара ме заведе.

В буквара - есен. Есента на пръсти
се качваше по блуза на момиче.
А страницата - все една и съща,
на издоено мляко ми прилича.

Отпих от млякото. Тогава заваля,
по-бял от сирене, снегът наивен.
И аз търкулнах своята глава
във пряспата да си намери име.

Бил съм отчаян. Затова избрах
козленцето за братче и сестриче.
През пролетта от страх позеленях
и повече не можех да обичам.

И повече не можех да вървя
в пътеки остри подир звънки рими.
Поезията вече е мълва
и еделвайс, невиждан от години.

Ако все пак козарчето реши
да тръгне подир белия си ангел,
нека ме вземе и ме утеши
със думи, от които капе сянка.