Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Разхождам се като гъсеница
по тези улички с листа.
И хрупам с лакома уста
от красотата им засенчена.
Аз си вървя като часовник,
за който времето е спряло.
Обувките ми са виновни,
но следвам тяхното махало.
Достигам хълма от чемшири
и вземам неговата сянка.
Над шапката ми някой свири -
или е кос, или е ангел.
© Николай Милчев
© Издателство LiterNet,
27. 10. 2002
=============================
Публикация В: Николай Милчев "Мокра светлина".
|