ПОСЛЕСЛОВ

web

Шаранът със жълтите устни
е тръгнал
към своята есен.
Върви и не диша...
Остава му само това
да преглътне,
че повече няма
да може да пише.

И той със опашка
по меката тиня
рисува главата си,
своите пръсти.
Над него е залезът -
алена диня,
със сокове сладки,
червени и гъсти.

Под него са книгите -
водните пръски.
Изтичат, защото
не са съчинени.
Остават бомбето,
лулата и връзката,
и няколко плачещи
малки сирени.