 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АКВАРЕЛ
Пръхтеше орехът измит
и си поклащаше листата.
Така навярно диша кит,
дошъл случайно във гората.
Разбирам мокрото дърво -
то няма дъно, има корен.
За сухоземно същество
дъждът е акварелен спомен.
И нека меката вода
да се излива от небето.
Така и риба, и гора
си подаряваха сърцето.
© Николай Милчев
© Издателство LiterNet,
27. 10. 2002
=============================
Публикация В: Николай Милчев "Мокра светлина".