Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАЛКА ПОЕТЕСА

на Йоана

1

Не знае, че е поетеса, само
обича думичките да й казват „мамо”.


2

Тя казва: „Обичам те колкото пет.”
Пет птици, пет думи - не зная.
И тръгвам да питам оня поет,
за когото пет е безкраят.


3

В реката изпусна си зъбчето млечно.
Такова е времето - бяло и течно.


4

Наистина храни януари с череши.
Наистина плитката на лампата реши.
Наистина ляга, но заспива наужким
с герданче от думи на своята гушка.


5

Сърцето заспива, главата ми - не! -
шепне тя под ръката с възглавница.
И сякаш в леглото се гушка сърне,
което умее със съня да приказва.


6

Тя ходи в детска градина за сънища.
Истинска нощна градина.
Връща се сутрин, събужда си устните
и разказва цяла година.


7

Ако стана царкиня, мечтае си тя,
ще поканя всички артисти.
И през всички години ще им нося цветя.
За после не ми се мисли.


8

Този облак не е ли от синкав локум?
Аз мълча и се правя на важен.
Заваля... И дъждът е със сладък костюм -
изумително сладък и влажен.


9

Намери ли звънче, във джоба си го скрива.
И тишината е изящно мълчалива.
Но няколко секунди по-нататък
тя става трепетна и си измисля вятър.


10

Шие копче за ризата на тъжния дъжд.
Конецът прилича на мълния.
Тези капки валят от очите на мъж,
който бавно се спуска от хълма.


11

Отидох в най-дълбоката гора,
за да й търся шапчица от лешник.
А тя накичи своята с пера
и каза ми: „Гората се премести.”


12

Тя фини летящи обувки обува.
„Защо са ти?” - питам замаян.
„Защото не искам цял живот да пътувам
до края на своята стая.”


13

Има сандали... Но ходи високо...
И лесно пристига във всички посоки.


14

Излиза на разходка боса
и яхва голия ми врат -
ликуваща и чипоноса
над този пешеходен свят.


15

Каквото погледне, го приближава.
В очите й трепка магнит.
И живеят в нейната малка държава
залепени врабче и кит.


16

Написа на жабата зелено писмо
от няколко срички.
Писмото е първото плахо листо
на малка брезичка.


17

Под ръка със реката върви и си пее.
Като златната рибка нехайно живее.
На брега да се върне? Никога вече.
Тя обича да си бъде много далече.


18

Минзухарите са жълти,
нейният - е бял.
Може би снегът внезапно
бяла лястовица е видял.


19

Откъсна кокиче, а в него - пчела.
Красотата си имала жило.
Нима пролетта изведнъж е дошла,
без да мисли за своята сила.


20

Запозна се с копривата. После
с ръкавици чака своите гости.
Не ги сваля при никакъв случай -
може би на галантност се учи.


21

Тя е с три четвърти чорапи.
На мен една втора душа ми остана.
А пролетта си капе ли, капе -
напълно зелена
и напълно пияна.


22

Най-малкият пръстен,
който някога е живял,
трепти върху най-малкото пръстче.
Какво тържество
и какъв идеал -
роса върху борово връхче.


23

Мисля, че случайно се татуира
с една къпина.
Затова на пета се върти и извира -
бяла и мъничко синя.


24

Блузата й има един ръкав -
за другия няма време.
Голият вятър напълно е прав
да иска да си я вземе.


25

Гледа как Витоша побелява и иска
да купи боя за коса.
Застава на пръсти, но още е ниска
колкото цветна роса.


26

Пресажда цвете от картина
направо в своята градина.
В пръстта се рови, нещо спори.
Картината й проговори.


27

Каза, че има дванадесет братя,
но й трябва сестра като лунния вятър.


28

Тя може да целуне гущерче, защото
целувката е нещо дълго и дълбоко.
Притихна гущерчето и с опашка трепна -
целувката със слънце го наметна.


29

Ябълката на двора е Айфелова кула -
можеш да гледаш до утре.
Тя седи под дървото и се е събула.
И вижда навътре.


30

Ако рисува, тя рисува кратко -
нослето си със вишневото сладко.
И то изчезва до последна вишна...
Картината е станала излишна.


31

Рисува в тетрадката кос с маратонки
и пътека, по която да тича.
После откъсва няколко клонки,
за да махат над пътеката птича.


32

Каквото й е под ръка,
го подарява, без да мисли.
Раздава всичко и така
креватчето си чисти.


33

Мисли, че вятърът е пералня -
как само върти посоките!
В такава страна - огледална,
всичко е много високо.


34

Свирва с уста и дъждът се обръща.
Гледа я с измити очи.
Колко е слабичка и колко могъща.
Това по дъжда си личи.


35

Когато й пробиха ушите,
плака с думи дълбоки.
Сега дори да мълчите,
чува във всички посоки.


36

Тя вари чай от тинтява.
Аз седя гърбом - нарочно.
Чаят кипи, прекипява.
Чашата едва започва.


37

Цялата е оплескана с диня
(със жълта диня обаче).
И затова изглежда синя
и оранжево плаче.


38

Брои зърната в млякото с ориз,
отделя няколко - за всеки случай.
Дъхът на парата е бял и чист
и тя лети и палеца си смуче.


39

Иска да закусва вечер,
за вечерята нехае.
Едно скитащо човече
из безсънната си стая.


40

Протяга ръка и достига тавана.
И дълго рисува с очи.
Аз се изправям и гледам замаян -
рисунката вече личи.


41

Когато не й е забавно, незабавно
се гмурва в другия ден.
И без да го иска, от плавно по-плавно
цъфти и приижда към мен.


42

С какво се храни ли? Не ми се мисли...
От въздух е устата й по-чиста.
И тя си съчинява две трохички
и се опитва да нахрани всички.


43

Говори само ако не я питаш.
Но казаното винаги полита.
И каца на сърцето най-отгоре
и си мълчи, защото ти говори.


44

Свраката, която по цял ден бърбори,
пред нея е мълчалива жена.
За нейните думи трябват простори
и тишина.


45

От врабчета този храст
сякаш се накъдри.
Красотата няма глас,
но говори мъдро.


46

В къщата разговарят хора.
На двора разговарят кучета.
Малката поетеса спори
и в единия, и в другия случай.


47

За нея всеки миг е проходилка.
Върви по въздуха и се умилква.
Да беше коте, щеше да се хване
за две звезди, изгрели на тавана.


48

Нощем ходи сама от единия край
до другия край на двора.
Защото силният мравешки лай
плашел лошите хора.


49

Погледна брезата и потрепна с очи,
сякаш се беше убола.
За другите - не, но за нея личи,
че брезата е гола.


50

Пита ме сутрин, обед и вечер
дали я обичам.
Аз се разтапям върху хляба препечен
и като масло потичам.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.07.2012, № 7 (152)