Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОБРАТА КНИГА НЕ ЛИЧИ, ЧЕ Е ДОБРА. ТЯ Е КНИГА

Николай Милчев

web

Магдалена Абаджиева. Пощальонът на дъждаОгромна е разликата между това да издаваш стихосбирки и да издаваш книга. Можеш да имаш много стихосбирки, но да нямаш нито една книга. "Пощальонът на дъжда" е книга. Как се пише книга? Не знам. То идва с усещането, че си намерил нещо, което е абсолютно само твое и ти ореш на тази ивица.

Оформлението

"Пощальонът на дъжда" е оформена нехайно добре, тя е в хубавия смисъл на думата самодейно оформена, защото по този начин буди доверие, което заслужава. Буди автентичност, а не ужаса от красиво оформените книги, които те е страх да пипнеш. Аз никога няма да свикна с онези оформени като бонбониери книги, включително на световни писатели, които не мога да разпозная, като ги държа, и имам чувството, че ям едни и същи шоколадови бонбони. Оформлението на "Пощальонът на дъжда" според мен е толкова наивно и простичко, че ме връща в спомените за оформлението на книгите през 20-те години на XX век, където само текстът е бил важен.

Името

Неясна работа е какво е "пощальонът на дъжда". Мислех си, че това е чанта с невидими капки, прозрачен човек... Но може би пощальонът на дъжда е самата книга, тя е.

Структурата

Както лукса, както любовта и фиността, добрата структура на една книга е в това, че тя не личи изобщо. Ти я четеш и мислиш, че няма никаква структура. "Пощальонът на дъжда" има еднакъв тон и звук и той може да бъде чут. Може да не ти харесва, но книгата звучи единно.

Посланието

Това е книга за любов, обаче не е за любов. Книгата е за ахването, че любов въобще може да има може би. Не е ясно дали има любов, но го има ахването, че това е възможно. Ахване и предаване на любовта по онзи според мен много добър начин, свързан с природата, такъв, какъвто го познаваме от дълбока древност.

Езикът на поезията

Има много хубави книги, но езикът им не е поетичен, те не говорят този език. Много нескромно ще прозвучи това, което ще кажа, но аз мога да разчета този поетичен език и да го позная. Те са същите изречения, само че е нещо друго. Личи си, когато езикът е измъчен, когато е съчинен. Често пъти книгите приличат на пазарски чанти, които ги носиш. Носиш ги и като отидеш да си купиш нещо, тях ги няма, те са се разпаднали. В "Пощальонът на дъжда" думите си стоят на мястото и значат едновременно това, което значат, и нещо друго.

Книгата на Магдалена Абаджиева е река, само че не от онези планински реки, които аз съм гледал като дете, в които съм играл. Това е голяма, силна река, която поетесата съзерцава. Вероятно това е на подсъзнателно равнище от нейното русенското раждане, от русенския й живот. Така плавно върви книгата.

Пътят

От момента на своето показване, тази книга е невъзвръщенец, какъвто е и поезията. При нея няма връщане назад. И авторът няма защо да тръгва да я чака и да я връща. Защото тя няма да се върне, и единственият начин е да се отиде някъде пред книгата, да се търси заселване още по-далеч от книгата.

 


Магдалена Абаджиева. Пощальонът на дъжда. София: Симолини-94, 2016.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2016, № 12 (205)