Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛЮБОВНА ВЕЧЕРЯ

Преди да стане дума за храна,
ти слагаш малко столче пред библиотеката.
И пипаш томовете на класиците - като жена,
която си избира дрехи.

И ми говориш с глас, подвързан с кадифе.
И драскаш с нокът листите, и сякаш подчертаваш -
изгубен стих, пропаднало небе...
И светиш цялата. И столът ти се олюлява.

Ти пазиш равновесие с единствен гласен звук
и ми приличаш на изящна христоматия.
И може би защото моя книга няма тук,
ти ми постилаш цялата поанта на косата си.

И рециталът продължава с часове.
Аз вече помня наизуст ръцете ти с изчезналия пръстен.
И вниквам в смисъла на най-прозрачното перде
и в буквите къпинови, които Бог по кожата ти пръска.

Тогава може би аз - страшно прегладнял,
долавям римите на първата препечена филия.
И нелогично свързвам хляб с кристал.
Кристалът - с вечерта, която трябва да изпия.

Докато продължава тази книжна светлина,
аз се надявам лампата да не живее вечно.
Да спре сърцето й. И бавната жена
да се стопи - като кристалче захар в капка млечна.

Но гледам как библиотеката върви към мен
и как от книгите й падат междуметия.
И как една метафора - с поглед замъглен -
ми сваля дрехите, за да ми прочете небето.

И повече не мога да вечерям само глад.
Сервизите и приборите са отчаяни, но знаят -
класиците са писали за всичко в този свят.
Но в друтия си ти. И тази стая.

 

 

© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.10.2015, № 10 (191)

Из ръкописа на стихосбирката "Ти и котките следобед".