Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИПСВА ЛИ ТИ?
web
Липсва ли ти петелът, който винаги пее с перата си
и гласът му е бледолилав и червен, и черен?
Липсва ли ти прохладата, която се плисва от гората
и те залива, както стоиш и към гората гледаш?
Липсват ли ти гъбите, подскачащи от крак на крак
и скрити в тревата така, че да ги намериш?
Липсва ли ти слънцето, измило очите си със сняг,
и снегът, който бяга от лятото и към върха се катери?
Липсва ли ти пъстървата, татуирала на гърба си цветове
и заприличала на поляна, която се къпе?
Липсват ли ти камъчетата, които едно дете
реди на брега, за да има къде жабите да стъпят?
Липсва ли ти лисицата - с опашка от червен хоризонт,
и заекът, скочил отвъд хоризонта?
Липсва ли ти баирът, с толкова дълъг балтон,
че да потънеш в джобовете му и нищо да не си спомняш?
Липсва ли ти градината с домати от узрели звезди
и чушките като лъскави и зелени ракети?
Липсва ли ти, че всичко това е било преди,
а сега е някъде хей там на небето?
Аз не съм сигурен и нямам представа дали
там горе тези неща могат отново да съществуват.
Затова спирам да мисля. А след малко ще завали...
А след малко всичко ще е още по-хубаво.
© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2019, № 9 (238)
|