Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИТАЛИАНСКО
web
След този дъжд кокошките на двора
са станали италианци.
Разхождат се, високо си говорят,
перата бляскат като златни ланци.
Уплашените охлюви се гушат
зад капещите рокли на марули
и със рогца се мъчат да подслушат
какво кокошките са наумили.
На охлювите никой не превежда.
Те нямат речник, който да разкрие,
че вечерта над двора се навежда
с цилиндър от мъгла и от магия.
В мъглата като римски пълководец,
със шпори на завоевател,
петелът се опитва да отрони
намокрения мрак върху земята.
Но се отчайва. Гребенът отръсква
и кукурига за отбой, и плаче.
Сърцето му от мъка ще се пръсне,
че охлювите се оттеглят в здрача.
Магьосани, кокошките сънуват
глада си на италианци.
А утре сред лехите ще изплуват
на охлювите сянката и гланца.
© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2006, № 3 (76)
|