ЕТО ЗАЩО

web

Тази нощ се проточи.
Чак до съмване беше нощ
и това е прекрасно.
А защо е прекрасно ли?
Ето защо:

През деня не успявам да ти кажа,
че не зная къде са ръцете ми,
щом не съм те прегръщал.

През деня не успявам да ти кажа,
че ми няма обувките,
ако нашите четири гуменки
не се гледат в очите.

През деня не успявам да обядвам,
ако ти не ми сготвиш
една среща със сенки от кестени
и не ми я сервираш на устните.

През деня не успявам
да си мисля за нищо,
защото си мисля единствено
как си мислиш за мене.

През деня ми се мръква в очите,
ако слънцето грее от страната,
от която пристигаш,
и не виждам
как пристигаш по-рано.

През деня си купувам единствено
книги от приказки,
за да мога през нощта да те будя
и да слушаш гласа ми,
който иска да те буди през цялата нощ.

През деня искам само едно -
да е нощ и да няма къде да отида,
и да няма къде да отидеш,
и да няма къде да отидем,
освен в тези няколко трескави стиха.

Ето защо е прекрасно
да е нощ,
по-голяма от всичките книги с любов,
по-голяма дори и от слънцето,
по-голяма дори и от другото слънце,
което наричам луна.

По-голяма дори от ръцете ми,
с които сега те прегръщам.