ЕСЕН

web

Ще дойде нашата разколебана есен...
И скакалците ще превозват евтино
изсъхналата светлина.
Ще я натрупват чак отвъд очите ти,
където най-естествено
жените крият острови,
ухания
или отблясъци, рисувани с мъгла.

Аз ще съм само част от приземената тъга на лятото,
защото знам,
че лятото е нищо повече от теб.
Защото мога да ти купя
една огромна капка мляко
и да седя до житото,
докато стане слънце,
после сняг,
а после хляб.

Преди да пуснем щъркелите
да си търсят ангелски свидетелства,
аз обещах да ти покажа ръкописа си - като световъртеж.
Прекрасно е,
че птиците си имат документи за небето,
а ние имаме значенията на септември -
думи,
дюли
и внезапен скреж.

Прекрасно е,
че си играем на различни пластове и шипки
и че се лутаме в семантиката,
сякаш е купа сено.
Но има нещо повече от всичко -
да не знаем нищо...
И ако може,
това нищо да е есенно листо.

И ако може,
да почакаме под листопада -
той винаги е многоточие и е от жълт нюанс.
И ако може,
да си седим във въздуха
и да не падаме,
и ако може -
да са само скакалците, ти и аз.

И ако може,
да не идва никаква разколебана зима.
Снежинките са най-големите прахосници на сняг.
Разказват даже,
че снегът си имал пейка и градина.
И стихосбирка - с бели листи върху тях.