ЧЕРНОВА

web

Аз трябва да те надживея някой път.
Да те сваля от раницата си и да те питам
защо глухарчетата винаги ехтят,
а са беззвучни конските копита.

Защо се смееш, слънчице с рогца,
нима илюзиите нямат си поляна?
Нима на ягодите трябват червила...
Какво ми няма, та сега те няма?

Над теб и мен кръжи един орел
и сянката му е като мънисто.
Аз те измислях, без да съм те чел
или преписвал някога на чисто.

Така остана - чернова за стих
насред пътеката с високи паяжини.
Навеждам се и май че те изтрих.
И спрях да дишам всичките години.