Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БОЛНИЦА
web
Не оздравявай преди мен... Разболявай ме силно.
От един болничен лист зелен ми направи ветрило.
Донеси ми вятърче с очила. Прочети ми приказка.
И превърни тези стъкълца в герданче от никога.
Вържи ми герданчето с ръка, в която си скрила гущер.
Скъсай опашката на болестта. Развържи й обущата.
Направи й такъв компрес, който си няма двойник.
И ме обичай днес - болезнено и болнично.
Разболявай ме както не си и сънувала, че можеш.
Възглавница ми донеси, дай да ти дишам кожата.
Завърши медицина сега. След малко ела със диплома.
В една рецепта тъга сложи крило от прилеп.
Ако не можеш да спреш да дишаш от тази участ,
стани ми бинт от скреж, влажно носле на куче.
Стани ми повече от мен. Стани ми самата болест.
Аз ще ти дам документ, че всичко е само твое.
Ако това наследиш, ще имаш всички аптеки.
И болните току-виж ще си изпият небето.
И ще са здрави, но ти - ти ще си с бели дрехи.
Не оздравявай - не преди да ми е малко по-леко.
По-леко ми е, защото пак едно герданче ми свети.
Разболявай ме - както снегът се разболява за цвете.
Лекувай ме - не ме щади. Свали ми мократа риза.
Господи, какви мъгли и какви ангели слизат...
© Николай Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.10.2015, № 10 (191)
Из ръкописа на стихосбирката "Ти и котките следобед".
|