АКВАРИУМ

web

Моят домашен любимец
е мисълта, че те няма
в стая, пропита от синьо,
късно отсъствие с двама.

Пия отвъдно, полека.
Плувам към мътна вечеря.
Давя се няколко века...
Спя, разпилян от хайвера.

Водното конче в кревата
трепка в ухания сиви.
Искам ти много душата.
Малко останахме живи.

В тази вълниста реалност
рибите бегло обичат.
Пиша... И нещо кристално
като мехурче въздиша.

Как да си върна хрилете?
В бързея как да подскоча?
Няма те и боговете
капят в едно многоточие.

И за да скъсам конеца,
мятам се като пъстърва.
И се надявам врабецът
в тази върба да се върне.