КЪСИ СТИХОТВОРЕНИЯ

web | Събрани творби

ЗА КОЛЕКТИВА

Всичко бива в колектива!
Бива да ги има и такива,
дето хич за нищо ги не бива.
Но... не бива за отплата
те да са с голямата заплата.

ЗА ПРЕУСТРОЙСТВОТО

Че всеки иска преустройство -
ясно се разбира,
но една-едничка мисъл
ми не дава мира!
Не ми го побира главата,
а вие ми се мръщите -
как ще изчезне кьорсофрата,
щом ние сме си същите...

ЗА ХОРАТА

От някога, от памтивека,
делят на категории човека.
И винаги е имало отбрани,
и винаги е имало... шарани...
Затуй измислили тигани.
А ако нямаше шарани?

ЗА РИБИТЕ

Те вечно си мълчат
и нищо никога
от никого не искат.
Те вечно са на път
и от неправди морски
никога не пискат.
Не чувстват никога
за свобода оскъдица!
Затуй вървят, вървят
и срещат... въдица.

ЗА КЛЕЧКИТЕ

Има клечка,
дето препъва и мечка...
Има клечка,
дето скача я и буболечка...
А има клечка...
(Хайде! Малко по-полечка...)
Мене някой ако пита,
истинската клечка е в кибрита!
Истинска е само затова,
дето има огнена глава.

ЗА ЦИФРИТЕ

От всички цифри най се е надула
онази, дето викаме ù нула.
Но могат ли да кажат нещо те,
щом с нейна помощ всякоя расте.

ЗА МЕН

За прост ме вземат вече всички,
и то без никакви кавички.
Но аз не се съпротивлявам -
дори се бързо съгласявам.
- Защо си станал ти такъв?? -
попита ме баща ми пръв.
Почудих се, застанах мирно
и тъй му рекох, че подсвирна:
"Не искам друг да ме кръщава -
на умен никой не прощава!"

ЗА ЩАСТИЕТО

Не зная кой как го е казал,
но аз разбирам, откакто съм
жив,
че трябва от много неща
да си се отказал,
за да си малко щастлив.

СТРЕМЕЖИ

Имам достатъчно свое,
но чуждото все ме привлича
с това, че не е мое,
а ми прилича.

* * *

В прекрасен блок дечицата живяха -
премина тук безгрижното им детство.
Но бащин дом и бащина стряха
сега им липсват във наследство.

* * *

Има добри хора,
но има и други -
на които разбираме
най-добре миналите заслуги.

АТЕИСТ

Отхвърлям божието рамо!
Надсмивам се над всякакво поверие.
Прекланям се и вярвам само
на живите, облечени в доверие.

* * *

Прогресът е движение,
движение на всяка крачка.
И някакво тихо човешко смирение
е най-голямата спирачка.

ОГЛЕДАЛО

Пред него сме всички
за щяло и нещяло.
То вратовръзки и къси полички
безброй е видяло.
Съвети ни дава,
без корист ни помага,
без да се надява
на някаква облага.
Вярваме му всички,
и то безвъзвратно.
И забравяме, че то отразява
                                       вярно,
но точно обратно.

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.