ФЕЙЛЕТОН ЗА ЕДИН ФЕЙЛЕТОН

web | Събрани творби

Беше светъл понеделник.
Хубав ден, но... с лош късмет.
Нещо в лагера работех,
мисля, че изхвърлях смет.

Идва срещу мен готвачът
и ме гледа с поглед зъл,
като че ли люти чушки
на обяд е само ял.

И не щеш ли, като почна
да беснее, да фучи:
"Значи тъй, за мен ще пишеш,
мислиш: "Той ще си мълчи?"

Няма да ти се размине.
Няма, както ти си щеш!
Кой си ти бе, кучи сине,
та кюфтета да ядеш?"

И дорде продумам дума,
в кухнята Расим бе пак.
Още нищо не разбирах,
вдигнах рамене: "Чудак!"

"Смей се, смей се! Много смешно!
А приятел бе преди...
Вестниците не раздавам -
туй на теб какво вреди?"

Туй е куриерът Кольо -
той защо ми е сърдит?
Нищо лошо не съм сторил,
а се пали - цял кибрит!

Зина ли да го попитам,
той - досущ като Расим -
появи се, наговори
и изчезне като дим.

Ей го иде старшината,
отдалече ми крещи:
"Във артелната, момченце,
влизал ли си скоро ти?"
"Не!" - повдигнах си главата
и усмихнах се дори.

Ала викна старшината...
Ха иди, че разбери!
"Значи тъй, да лъжеш знаеш.
Тръгвай с мен!" - изкряска с гняв.

В миг потеглих и до него
като реактив летях...
"Покажи сега мухите!"
Той утихна и мълчи.
Поогледах се смутено
и видях... една хвърчи.

Тоя миг му я показах
и отново почна той:
"Значи за една мухичка
резилиш ни в тоя брой?

Дръж! Чети какво си писал!"
И със вестник ме снабди.
Щом поех го, по челото
пот студена ме изби.

С мойто именце подписан
фейлетон стои отпред.
Гледах и започнах - слисан -
да го сричам ред по ред.

Пишеше там, че готвачът
готви ястия безброй,
но не тези по разкладка,
а каквито иска той.

Щом полагат се кюфтета -
готви ни месо със сос,
във фасула не обича
да поставя магданоз.

Куриерът не раздава
вестници по цели дни,
а артелната ни нова
е квартира за мухи.

И отдолу забележка:
"Имена не соча аз,
но вземете си бележка,
да не бъде тъй при вас!"

А повярвайте, другари,
честна дума ще ви дам!
Да съм писал фейлетони
нито помня, нито знам...

И от оня понеделник
вестник аз не съм видял,
въпреки че най-редовно
всеки получава цял.

Щом в наряд бакар застъпя,
мия баките цял час,
но готвачът пак ме връща,
казва, че съм бил "курназ".

Мислех аз да ви предложа
авторът на фейлетон
да поставя най-отдолу
снимка, правена в салон.

Но какво ще се получи
в някой друг ужасен ден,
ако тоя, който пише,
има прилика със мен?!

Та за туй реших, другари,
името да си сменя,
че омръзна ми да бъда
все виновен... без вина!

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.