ЗАКОНЪТ И ЧОВЕШКАТА ДУША

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Старецът, доста подвижен за възрастта си, влезе в адвокатската кантора. Вътре имаше много хора, но никой не отвърна на поздрава му. Той запристъпя от крак на крак и тъкмо понечи да излезе, когато адвокатът вдигна очи от пишещата машина и го удостои с вниманието си:

- А, бай Захари, ти пък какво насам?

- Аз нещо работа имах при тебе, ама...

- Добре, добре. Ей сега ще свърша тази жалба и ще оправим и твоята работа. Малко ще почакаш, няма как...

Адвокатът беше много по-млад, но познаваше стареца - живееха в един квартал. Не познаваше житейските му проблеми, но тях кой ли ги нямаше...

- Да почакам вънка, а? - Бай Захари посочи неловко вратата.

- Може. Седни на пейката отпред. Като свърша, ще те извикам.

Старецът кимна благодарно и излезе, доволен, че имаше изглед да свърши работата си. Искаше най-сетне да оправи този имот. Брат му не се обаждаше вече цяла година, пък времето немилостиво тече - току-виж пукнал в самотата си и различните роднини ще го проклетисват след смъртта му. То не че имаше някаква вина, но в живота повечето неприятности идват от несвършена работа.

Тези неща обясни на адвоката, след като го чака на пейката цял час. Даде му и всичките документи:нотариален акт, удостоверения, квитанции най-различни, събирани и пазени грижливо през годините. Разрови ги адвокатът, одобри всичко и обеща да оправи работата по най-бързия начин. Да се обади пак през другата седмица, ще му каже всичко - точно и компетентно. То, нали, има си неща, които предварително трябва да се свършат, и тогава...

Изчака бай Захари посочения срок и отново цъфна в кантората за резултата. Този път вътре нямаше никой и той се отпусна уморено на мекия стол.

- Бай Захари - заговори усмихнат адвокатът, - ти си направо щастливец! Целият имот е само твой по абсолютно законен начин. Брат ти няма никакво право на нищо, защото години наред е зарязал всичко и сам е съдействал всичко да остане на теб. Така че можеш да бъдеш абсолютно спокоен.

Старецът го изслуша внимателно и в погледа му нарастваше тревога.

- Как така... Това ни е бащиния и е на двамата...

- Било е, било. Сега е само твое - нали това ти обяснявам. Той вече няма право на нищо. Така е по закон. Данъците ти си плащал, ти си стопанисвал и много други неща дават правото на собственост само на теб. Ще оформя всичко и ще ти донеса документите у вас. Защо пък да не ти икономисам едно разкарване. Комшии сме най-после... И ще черпиш!

Бай Захари наведе глава, помисли малко и виновно повдигна очи.

- Коце - така се казваше адвокатът, - мое е, казваш, ама не е мое, ами е на двамата. Друг закон аз не признавам. А че съм плащал и стопанисвал, то си е моя работа, братска... Та... остави го твоя закон, аз не искам него да оправяш, но свърши моята работа - оформи ти кое си е негово, пък аз ще си платя и за двамата, нали разбираш? И тогава ще черпя! Искам да ми олекне на душата. Пък... закон от душа кога ли е разбирал...

Адвокатът учудено повдигна вежди и без нужда намести очилата си...

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.