|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ЖЕНАТА - ПОКЛОН И КИТКА ЦВЕТЕ Милош Зяпков Половината човечество е Тя. Жената. Има способността за останалата мъжка половина да бъде всичко. Всичко, изпълнено с очакване и изненади, с големи различия. Ето защо за един е волна като вятър, за други е вода, която разтрошава ледовете, трети я сравняват с кипналото вино. Покорна или непокорна, скитница или будуваща при семейното огнище, любима или омразна, тя изпълва неотменно мъжкото съзнание със своята същност, със своята неповторима природа. Различна в своята омайваща сила, тя оформя различни мнения за отделните индивидуалности, плаващи понякога от полюс до полюс. Но тя, жената, има и една втора страна, една втора природа, наситена с покоряваща сила, с подкупваща всеотдайност. Майка! Свещена дума, пред която и най-коравите мъжки глави, ако са човешки, се свеждат в поклон. Свещена дума, съхранила нашата признателност към създателката на живота. С крила на орлица и нокти на лъвица брани тя рожбата си, отдадена на майчинското чувство, непознато за другата половина на човечеството. Майка! Жената може да воюва за право на живот и щастие, може да се бунтува срещу еснафската ограниченост, може да отстоява правото си да обича, да бъде млада, да даде простор на чувствата си, да се увлича по различни житейски пътища, може да копнее, да ликува, да лудува... Майката обаче - тази преобразена жена, е буйна и неудържима само в едно: в стремежа си да съхрани и ощастливи своята рожба. Майката - тя е изпълнена с вечна жажда да опази детето си от всичко горчиво около него. Страдание и болка, безумие, смелост и горчиви изпитания не значат нищо за нея, щом е за благото на рожбата, щом е в името на живота. Майки, майки! Млади и стари, някои с надежди сладки, някои с черни забрадки. Нека нашият поклон ви стопли в празничния ден. Жени и любими! Нека китка цвете сгрее душата ви, щом сте породили в мъжкото сърце с красивите си чувства високи стремежи. 5 март 1984 г.
© Милош Зяпков, 2000 |