Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪПРОС: ДА Я КАРА ПРЕЗ ПРОСОТО КОЙ ЛИ БИ ПОСМЯЛ, АКО ГО Е СЯЛ?

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Едно от многобройните си социологически проучвания българският учен Иван Хаджийски прави върху един шоп, селянин от софийските села, някъде в полите на близката планина. Натоварил шопът магаренцето си с дърва и тръгнал за пазара да ги продаде, та да върже за някой ден двата края в онези трудни военни години.

- Колко пари ще вземеш за тях? - попитал младият учен.

- Различно - пазар е това. Ако имам хубав ден, може и петнадесет лева да взема - отговорил шопът.

- Повече?

- И повече мога да взема, но няма кой да ми даде повече. Дърва са, не е злато, я! - подсмихнал се под мустак селянинът, приел разговора като голямо уважение към неговата личност.

- Добре - продължил Иван Хаджийски, - аз веднага ти давам двадесет лева, ако хвърлиш дървата от тази скала в дерето.

Помръкнало лицето на дърваря, отказал парите на учения и разочаровано заключил:

- Аз те мислех за учен човек, пък ти си бил откачен.

Подминал с магаренцето си и оставил младия социолог със своите мисли, родили по-късно книгата "Бит и душевност на нашия народ".

Случката цитирам по памет, не претендирам за автентичност на диалога, но и така изводът сам се налага: българинът по онова време иска трудът му да бъде добре заплатен - спори, пазари се дори, но никога не е съгласен той да отиде нахалост.

И се питам, останала ли е тази забележителна черта в нравствеността на съвременния труженик? Не допускаме ли ние в нашата динамика да се изроди донякъде социалната функция на труда? Да, той и сега създава блага, и то много по-големи, той и сега е заплатен, и то много по-добре. Но ако сложим честно ръка на гърдите си, ще признаем, че много от нас биха хвърлили дървата в дерето, щом те са заплатени и ние - обезпечени. А трудът нахалост?

Не се наемам да правя изводи по този въпрос, но бих приканил читателите да помислят възпитаваме ли отговорно отношение към труда у нашите деца, или безотговорно подминаваме този важен въпрос. Защото ако един труд е на почит само в икономическо, а не в нравствено отношение, това вече не е добре. И ако така стоят нещата, то след време в дерето ще отидат не само дървата...

8 септември 1986 г.

 

 

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003

=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.