|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОЙ Е ДО НАС Милош Зяпков Живеем ние, хората, своя живот, стремим се да повишим интереса към самите себе си, към себепознаването, осъзнаваме стремежа си да открием средство против самотата, против отчуждението и обезличаването. Понякога ни е трудно, някои дори не успяват, но най-често изплуваме в сложната житейска борба и усмивки цъфтят по лицата ни в такива сладки мигове. И точно тогава почти забравяме онези, които понякога този свят ни изпраща като посланици - добрите хора. Те незабележимо са били до нас, възродили са в трудния миг романтиката в отношенията между хората, помогнали са ни тихо - с добра дума, с разбиращо съчувствие, с вдъхната смелост, с човешки оптимизъм. Били са наше рамо, наша опора, наша надежда и вяра. И когато отново стъпим на краката си, те могат също така незабележимо да се оттеглят, без да смятат, че им дължим отплата, защото тяхната мисия е да сеят хармония в света на хората. Той е до нас, до всички нас. До нашите болки, неприятности, нещастия. Той е живото доказателство за величието на човешкото сърце, солта на живота, радостта на света. Нека всеки поема навреме подадената му ръка, защото с нея житейският път е по-лек и човешката душа - по-слънчева. Добрият човек. Той не иска от нас нищо друго, освен да му върнем частица от обичта, от любовта, от добротата, с която ни е облагородил безкористно. Такава е отплатата, която той заслужава и която ние сме длъжни да му дадем. 1 април 1989 г.
© Милош Зяпков, 2000 |