ТОЙ, ТЯ И НЕЩО ДРУГО

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Той беше решил да изпие само чаша и да си тръгне и въпреки всичко знаеше, че ще остане. Седеше и гледаше масата отсреща. Жената още веднъж се озърна и вече спокойно продължи да пие кафето си.

В заведението влязоха двама младежи и седнаха на съседна маса. Малко след това единият, с живи очи и нахален поглед, вдигна чашата си с усмивка към жената. В отговор тя сведе очи и лицето ù застина.

Той пиеше втората чаша, когато погледите им се срещнаха. Вдигна чашата си към нея с едва уловима усмивка. Досущ като младежа, но може би с повече финес и с по-голяма дискретност. Хрумването му беше случайно, нищо преднамерено. Затова се изненада, че тя му отговори по същия начин. Можеше, но не искаше да се откаже от играта, която сам беше започнал. Просто му беше интересно и нищо повече.

Третата чаша пиеше на нейната маса, където дойде след познатите на всички баналности. Разговорът им обаче не потръгна. На всичко отгоре жената му отказа да я почерпи с думите:

- Как да ви кажа, някои хора не приемат от непознати, но аз... не затова. Просто не пия, пък и за друго дойдох в това заведение.

Плъзна поглед над чашата му и откровено заразказва за една семейна свада, станала преди час, която я довела тук.

Нейният мъж от доста време не зачитал човешкото й достойнство и тя сега искала той да я намери тук в мъжка компания и да се увери, че и нея може да я харесва някой, ако тя пожелае това.

Жената замълча, а той усети, че след миг ще започне оная болка в стомаха, която го тормозеше при неприятни ситуации.

Седеше на стола и сам се улови, че се озърта с поглед на затворник. Защо ли дойде при нея? Да стане и да се махне беше лесно, но мъжкото му достойнство не му позволяваше да го стори. Сам не можеше да реши какво да прави. Трябваше му време. Извини се - в заведението не се пушеше - и излезе навън.

Не се страхуваше, но му беше неприятно, че сам се насади така лошо. Той мислеше, че може да се притече на помощ, а сега нещо го спираше, не му позволяваше да вземе положително решение.

Цигарата изгоря. Върна се бавно и... на масата до нея бе седнал оня младеж с живите очи и нахалния поглед. Неговото предишно място като по чудо още беше свободно и той отново се върна там.

Отначало младежът и жената разговаряха оживено, но постепенно тя му заразправя нещо, което, беше готов да се обзаложи, му беше известно - разказваше му за целта на посещението си. Като на него. Щом тя свърши, младежът се засмя с глас, стана веднага и взе чашата си от предишното място. Настани се удобно, без намерение скоро да става.

Той не можеше да каже колко пъти погледна към тях, но ги улови, когато мъжът й застана на вратата. Позна го по това, че в същия миг лицето на жената леко побледня. Мъжът се застоя на вратата, огледа се, видя жена си и излезе веднага. А тя беше хубава, дори по-хубава от младежа до нея.

След това вече не гледаше никъде. Има моменти, в които човек достига неизмерими дълбини, от които се задъхва изморен. Той се намираше в подобно състояние. Край него бе отминала една опасност, която отхвърли не защото не можеше да я понесе, а защото нищо не му говореше, че трябва да я понесе. Младежът не постъпи така и той сега се опитваше безпристрастно да прецени кой от тях двамата е правият. Жената не блестеше с ум, но откровено, без никакво нахалство, показа нуждата си от помощ. Какъв е оня заряд, който те задължава да постъпиш така или иначе? Чуждата или твоята нужда. А кое е пък онова, другото, с което оправдаваш пред себе си своите постъпки?

Унесен в тези объркани, но напиращи мисли, той усети нечие дишане близо до себе си. Беше тя. Срещнала учудения му поглед, каза тихо, но бързо:

- Много те моля, изпрати ме до вкъщи. Трябва да се прибера.

Той се поколеба само за миг, но и в това кратко време успя да усети удара на коварната мисъл, зачената тази вечер: "За всичко я бива само младостта. Следващата възраст няма време да поправя неразумните си постъпки, затова претегля всичко предпазливо."

Стана и тръгна като хипнотизиран.

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.