Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОСТАНАХА ДЕВЕТНАДЕСЕТ

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Наскоро в училището ни идва другарката П., която прояви интерес към нашата работа. Въпросите бяха от онези, които задават хора, убедени, че ние работим с покварени до такава степен деца, че превъзпитанието им е почти невъзможно.

- Има ли порок, от който да е чист някой ваш възпитаник? Има ли низост, с която не може да се помири съвестта му?

Извади нова кутия с луксозни цигари, запали и ме покани.

- Не пуша...

- Вашите възпитаници сигурно не биха ми отказали - подхвърли язвително тя.

Разказах ù следния случай...

Преди няколко години в училището решихме да предприемем решителна атака срещу най-разпространения порок - тютюнопушенето. Най-напред престанахме да пушим ние, учителите. Останалите мерки няма да изброявам, но резултатът не закъсня - в училището останаха двама пушачи: ученикът от VII клас Тодор Г. и класният му възпитател Л., дългогодишен педагогически работник и още по-дългогодишен пушач. И двамата се криеха от целия ни колектив. Веднъж директорът извика Л.:

- В училището ни пуши само твоят Тодор. Опитай това: създай му обстановка да не пуши 24 часа и след това побеседвай с него за вредата от цигарите, за това, че трябва да престане да пуши. Неговото твърдение, че не може да го направи, ще бъде оборено от създадения факт.

На другия ден Л. и Тодор отиват заедно за риба до близкия язовир. По пътя водят разговор все за "мъжката" дума, за това, че когато човек обещае нещо, трябва да го изпълни.

- Докато не хванем риба, никакво връщане. Храна и вода имаме, събота е... и цигари си имам - не довършил мисълта си Л..

Но... рибата не вървяла. Нито в събота, нито през нощта, нито в неделя до обед. През това време Л. намерил начин да се отлъчи от въдиците, за да изпуши някоя и друга цигара. За ученика обаче това било невъзможно. И тъкмо когато дошло време за предначертаната беседа, цигарите на Л. свършили. Пушачът в такъв момент е психически неустойчив. И Л. започнал да мисли как да отлъчи от себе си ученика, за да отиде да си купи цигари. Магазин имало на час път.

- Хайде, Тошо, прибирай се в пансиона, че утре си на училище, пък аз ще стоя, докато хвана. Нали така решихме?

Момчето отначало упорствало, но после тръгнало.

- Да взема поне раницата, и без това е празна.

- Добре, добре. Тръгвай!

Но неизминал и сто метра, Тодор се провикнал:

- Другарю възпитател, щях да ви оставя без стръв.

Ето, оставям я на този камък. Няма да се връщам, за да не се върне и рибата.

Решението било оформено. Щом замине ученикът, въдиците с прясна стръв - във водата и... право за цигари. Л.отишъл да прибере оставената стръв. На камъка обаче имало само една кутия цигари и нищо друго. Ученикът оставил на възпитателя си своите цигари. От пълната кутия липсвала само една цигара - за из път. Л. се чувствал като заловен на местопрестъплението. Гледал цигарите и не смеел да ги докосне. И не само това... Тодор е знаел, че без стръвта в раницата възпитателят му не би могъл да стои повече от два часа. Защо я е взел? За да намери оправдание за Л., че не е успял да хване риба въпреки дадената дума.

В понеделник сутринта Л. се върна в училището с пълна торба риба, с още много неизразходвана стръв, с деветнадесет цигари и... сенки под очите. Отиде при Тодор.

- Тошко, вземи си цигарите. Аз вече не пуша. А за стръвта... сгреши! Ако аз дадох прибързано изявление, ти не трябва да ми търсиш оправдание, а някак си да ми помогнеш... Все пак аз съм ти безкрайно благодарен за всичко, което направи. Тази риба изяжте с момчетата.

В очите на момчето наред със сълзите блестяла и непоколебима решителност.

- Другарю възпитател, думите ви ще запомня добре, но цигарите няма да взема. Аз също вече не пуша.

И техните цигари до днес си останаха деветнадесет.

 

 

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003

=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.