НЕОЧАКВАНИ ПОДАРЪЦИ

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Нашето училище е трудововъзпитателно и момчетата са на възраст между 12 и 19 години. Повечето от тях са били правонарушители и при нас се настаняват с присъди, които не могат да изтърпят в затвора, тъй като са непълнолетни.

Такова момче беше Васил. Пристигна в училището ни през октомври и постъпи в пети клас. Прегледах досието му, но то, както всички други, беше непълно копие на една далеч по-богата биография. В досието винаги липсва най-важното - душата на детето. Разбрах, че Васил е бил крадец-джебчия, и то доста способен. Повиках го при мен:

- Васко, тук са те нарисували като опасен крадец. Истина ли е?

- Беше истина.

- Защо беше...

- Защото, когато ме съдиха, реших, че повече няма да пипам.

- Хубаво си решил, но дали ще го изпълниш?

- Това още не зная.

След няколко дни вече, без да го викам, той сам дойде при мен.

- Другарю възпитател, задигнаха ми огледалцето. Та баш от мен ли?...

Помъчих се да го успокоя. Напоследък в училището ни се извършваха редица дребни кражби. Изчезваха огледалца, гребенчета, снимки и други дреболии.

След няколко дни Васил пак дойде.

- Сега пък си познаха портфейла ми. Крадлив народ, брей!

- Зная, Василе. Кажи сега какво да правим.

Той ме погледна право в очите и отсече:

- Ти си възпитател, ти знаеш.- И излезе...

Направих събрание с момчетата от моята група.

- Който - казвам - бъде заловен, че присвоява чужди вещи, ще бъде предложен пред директора за лишаване от зимна ваканция, ясно?

Обсъжданията започнали след моето излизане.

- Който краде, да се крие добре, че няма ваканция!

Друг:

- Както и да се крием, все ще пипнат някого, ама никакви оплаквания не трябва да има до Нова година.

И така продължили все в същия дух.

Директорът, от своя страна, направи събрание с цялата дружина и обяви моето предложение като решение. И... оплакванията престанаха. Пък и наближаваше Нова година. През това време беше заловен само един крадец - Димитър от VI клас.

И пристигна Нова година. Събрахме се в столовата учители и ученици заедно с директора и зачакахме Дядо Мраз. Това трябваше да бъде Ангел - ученик с добри артистични способности. Пристигна той и се изправи до елхата с чувал подаръци. "Старческият" му глас проехтя::

- Момчета, сега ще раздам подаръци, но не на всички. Подаръци ще получат само най-заслужилите. Искам обаче честната ви дума, че всички ще развиете подаръците си едновременно, по мой знак.

Столовата екна от дружен вик: "Честно!" Раздаде ги той и викна с последния подарък в ръка:

- Подарък получава и другарят директор.

Столовата гръмна от ръкопляскания.

- Отваряй!! - викна Дядо Мраз и множество хартийки нападаха по земята. След това настъпи огромна тишина. Получилите подаръците държаха в ръцете си всички откраднати вещи от октомври месец насам. Дядо Мраз не им даде да се опомнят. Свали брадата си и скочи на една маса. За общо учудване на учителите това не беше Ангел, а моят Васил. Този път говореше тихо, но всичко ясно се чуваше:

- Другари, циркът свърши! Всички откраднати вещи се намират в ръцете на самите крадци. Моля веднага да бъдат върнати на собствениците.

Момчетата като хипнотизирани изпълниха нареждането. И пак Васил:

- А сега, моля, другарят директор да покаже своя подарък.

Директорът излезе напред и започна да чете от някакъв лист:

Молба
до нашия директор
от всички така или иначе, срамно
или несрамно, крадци

Др. Директор,

Молим да не бъдем лишени от право на зимна ваканция, като занапред обещаваме никога да не крадем вещите на другарите си. Честната си дума ще дадем веднага щом свършите с четенето.

Подписването още невъзможно.

Директорът свърши. Тишината наруши пак Васил:

- Да дадем ли честната си дума, другари?

За втори път столовата екна: "Честно!" Директорът се засмя - значи лишени от ваканция няма да има.

Какво беше станало? С удивително майсторство Васил е следил крадците и още тогава е изземвал откраднатите вещи на "съхранение" до Нова година. Само който познава нашата работа, може да подозира каква грамадна работа беше извършило това малко момче. Гледах всичко и бях щастлив, че това е мой ученик, макар и още нов.

Някой ме докосна по рамото. Това беше Васил.

- Когато дойдох при вас за първи път, вие ме попитахте дали ще изпълня решението си да не пипам повече... Ще го изпълня!

Гледах го с безкрайна благодарност и вярвах, вярвах!

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.