НА РЕКАТА

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Хей, момче, върви ли, върви ли? Викам, рибата кълве ли, кълве ли? Аз така като те гледам, май за първи път си по нашите места, а? Не съм те засичал друг път. Пък и... аджамия ми се виждаш... Тя кьорава да е, пак няма да вземе там, дето си хвърлил. Рибата, братле, кълве само когато е гладна. Мацетата по дискотеките кълват и когато са жадни, ама при нея е тъй. И като е тъй, ти трябва все пак горе-долу да познаваш софрата. В закътано място се храни тя, не е като нас, хората - ние или в ресторант ще си покажем лакомията, или печеното агне насред поляната ще спънем, та който мине, да види и да ни завиди. После може три дни да се хвалим колко бира сме изпили. Еле пък ако ни падне държавна софра - стой, та гледай - тогава и до маскарлъци стигаме за едното нищо... Дръпни се де, дръпни се настрана! Ще я изплашиш така. Рибата не е като човека - само когато прави престъпление, да го е страх. Ой, ой, ой! И прътът ти как се е лъснал... Слушай, я дай на мен, от стара коза яре съм аз! Добре де, като не щеш - не щеш, ама не знам и риба дали ще ядеш. Послушай ме тогава - скътай се тук и метни зад оная скала. Не, не така. И прътът трябва да е скрит. Предпазлива е тя, пущината... Сянката, сянката ти пада във водата. Завърти се де! Абе дай на мен, ти казвам, няма да съжаляваш! Извади я от водата. Полека, полека, ще се закачиш. То, санким, ние по веднъж поне трябва да се закачим, за да видим как боли, ама нейсе. Така-а-а. Леле-мале! Че това кукичка ли е?! Кукичката е като лъжица за рибата. Къде си видял риба да налита на по-голяма лъжица, отколкото е нужна за устата ù? И какво си сложил за стръв? Ай, ай, ай! Та ти всичкия одеколон на жена си си боздисал бе, човек! Тя ще те потурчи, ако те разбере. Има си хас да го е купувала с долари от кореком, а ти да месиш качамак за рибите с него. И нека е, ами поне да помага. Казват, че помага, слушал съм, ама аз не вярвам... Дай сега да сменим кукичката. Нямаш ли по-ситна? Бръкни тогава в моята раница и извади една кутия от халва. Не тази, не. По-малката. Вземи сега от най-ситните кукички една. Точно такава. Можеш ли да връзваш? Можеш, разбира се, то рибар не може ли да връзва - отпиши го. И... не само кукички, нали? Сега връзвай и стягай здраво, че нали знаеш какво става, когато се откачи някое парче? Киро Шарана, един акран от нашето село, инфаркт получи заради една откачена пъстърва. Ти се смееш, но не си правя майтап. Аз дотам няма да стигна, но да си призная - умирам от яд, когато закачена риба ми избяга. По цяла седмица не мога да си простя такъв грях. Знам, че друга ще се хване, ама на - онази, изпуснатата, е все в главата ми... Ти май че нещо се косиш, а? Притеснителен си. А важното е да си търпелив. Щом мястото ти е добре избрано, щом стръвта е на кукичката, а кукичката във водата - гладни винаги ще се намерят. А търпението е нужно, да не изпуснеш момента. Че и гладния, бако, боцнеш ли го веднъж по муцуната, без да го хванеш, после има да взимаш втори път да го надхитриш. Страхът и на глада надвива, тъй да знаеш. Стига стягай! Добре е. Сега менюто-о-о. Тъй де, за стръвта ми е думата. Право да си кажа, твоята много не ми харесва, ама от нея ще сложим. Може пък жена ти да е кадемлия, щом се маже с такива миризми. Не си ли женен? То чунким е голям келепир, ама нали свят трябва да светува... Така. И стръвта е на мястото си. То и вятъра трябва да следиш накъде духа, и водата накъде и как тече, ама това са тънкости, които се учат с времето. Готови сме. Гледай сега добре. Ето тук е хубаво място. Спокойно вирче. Кога ще ù дойде наум, че баш тук, в голямата дълбочина, я дебне беда? Е-е-е, къде-къде, рибарят... Стоп! Ех, пущината, мързеливо кълве, не захапва както трябва. А да е на държавна работа - не е. Ето, играе си със стръвта, а не взима. Е това рибе щастие е способно да ме разболее. Тя играе с въдицата, сита и щастлива, а на мен сърцето ми се свива. Такава като хвана, умирам от кеф! И да видиш само как дърпа, като разбере, че е уловена. Щастливите риби най-много се мятат. Ако не ги измориш достатъчно, ако не ги отчаеш в борбата - кордата ти е скъсана, торбата - празна. Ти пак се смееш, ама аз що кукички съм оставил по такиви риби муцуни... Ето я! Хвана се този път! Вземи бързо кепчето! Кротко де, кротко де, няма къде да идеш. Вика един колега: "Само в тигана си истински желана!" Бая парче е! Опа-а-а! Е, машалла! Хайде, ерлия! Остави я, нека се мята на сухото. Като я гледаш как отваря уста, някак силен и горд се чувстваш, нали? За това моментче дремем с часове по реката!

Сега нали разбра? Вземи си въдицата и... кротичко като мен. Аз ще отида да хвърля по-нагоре. То рибите са повече от рибарите, както гладните от ситите, ама искаме уж да не си пречим. Хем знаем, че всяка риба се хваща при своя рибар. И с чалъм, братле. Щом те е хванала нашата рибарска краста, трябва да ошлайфаш занаята. Все по-дручко е да си рибар, а не риба, нали? Видя я как се мята на сухото... А животът е пълен с въдици. Не си сбъркал с нашия занаят, ще видиш! Хайде, наслука!

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.