МОЯТ РОДЕН КРАЙ

Милош Зяпков

web | Събрани творби

В човешката душа винаги има място за родния край. Той е останал навеки там със сила и скромност, с велико мълчание, със спомени, спомени... Където и да се намираме, в каквото и душевно състояние да сме, ние винаги усещаме живото му присъствие.

Моят роден край...

Стоя пред оня вековен бор на Пашино бърдо и сякаш в звънтящата тишина чувам стъпките на прадедите си, отекващи към близката скала, заглъхващи в далечната история. Поемам унесено по тях и те ме извеждат на яка твърдина, откъдето мога да обгърна с орлов поглед всички скъпи на сърцето ми места. Срещу ми, сгушена в подножието на Къркария, е крепостта Цепина със своите тайни. Вдясно очите ми опират в навъсената Баташка планина, а най-вляво стърчи обезсмъртеният от Вела Пеева Арапчал. Някъде по средата изправят каменна снага Милеви скали и със своето героично минало заключват малката котловина, в която се гуши и моето Ракитово, родното ми селище.

Мълчат жалоните на родния край и приковават погледа, овлажнял от най-неподправените човешки чувства.

Малка катеричка е смутена от присъствието ми и с къси прибежки, с нервни потропвания ми напомня да тръгна.

Пътят е горски, родопски. Вие неравна като времето снага и открива пред очите ми нови чудни гледки. Ето го отдясно язовир "Батак", окъпан от лъчите на пролетното слънце. Погледнеш ли наляво през пролуките надолу, ще зърнеш срамежливото Еленско краище. И... повече нищо. Гората те поглъща в своята хайдушка пазва, пълни гърдите ти с билков аромат, с птичи песни, с някакво непознато спокойствие. Крачиш умерено и точно когато ти идва да запееш, пред теб ненадейно се усмихва малка полянка. Тиха и нежна, създадена за почивка. Скътала е и водица студена, и сянка дебела за горско чедо. Присядам, прималял от чувства, и въздишка се отронва ей тъй, сам не зная от що - от сладка мъка, от чиста радост или от мило преклонение. Тишината се превръща в музика, в песен. И можеш да слушаш до безкрайност, ако разбираш свободните мотиви на горския здравец, ако си откърмен с волните звуци на гордите борове.

Моят роден край...

20 март 1982 г.

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.