ЯБЪЛКАТА

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Трябваше да замина за едно малко село в полите на Рила. И този път се бяха събрали много пътници. Имах опит: закопчах сакото, стиснах здраво чантата и заех изходна позиция, благоприятна за силови действия. След малко автобусът се зададе и сякаш някаква тръпка премина между пътниците. Спря. Вратата се отвори и на прага се показа кондукторката - младо, красиво момиче на около 18 години...

- Добро утро!

Някои от пътниците нестройно отговориха, а момичето продължи:

- Бъдете добри да направите път първо на възрастните хора и майките с деца. Местата ще стигнат за всички. Моля, заповядайте в колата.

Блъскане почти нямаше. Когато се качи и последният пътник, колата тръгна.

- Моля ви, пригответе си пари за билети.

Някъде на последните седалки беше седнал един старец.

Когато кондукторката стигна до него, той каза:

- Аз нямам пари за билет. Забравил съм да взема...

Момичето вдигна вежди:

- Закъде пътувате?

- За последната спирка.

- Но аз не мога да ви возя без билет, нали разбирате? Билетът струва 40 стотинки.

Всички наоколо наострихме уши. Дядото беше смутен.

- Аз зная, но нямам. - След кратко неловко мълчание продължи: - Ето какво, момиче. Имам нещо, което струва тази цена. - И той извади от торбата си една ябълка. - Вземи я! Ако имах пари, никога не бих се разделил с нея. Но вие двете си приличате и заслужаваш я... А пък и на мене работа ще свърши.

Очите на всички пътници бяха в ябълката. Тя грееше в грубите ръце на стареца. Момичето се двоумеше. Намесиха се и пътниците:

- Прав е дядото.

- Ако трябва, ние ще му платим...

- Добре, все едно че купувам ябълката за 40 стотинки. Защото без билет все пак не може да се пътува.

Всички се засмяха с облекчение, само дядото остана сериозен.

- Не е все едно. Защото ако я продавам и ти я купиш, ще трябва да ми върнеш 10 стотинки.

Веселото настроение продължи известно време, кондукторката таксува и останалите пътници и те потънаха в своите мисли. Момичето, седнало на своя стол, извади едно ножче и започна да реже ябълката. Това отново привлече погледите ни. И... ножчето запъна в нещо твърдо. Когато все пак ябълката беше срязана, между двете половини блеснаха 50 стотинки. Момичето поруменя, погледът му потърси стареца. Но той дремеше. Всички, или почти всички, разбрахме какво се беше случило и затаихме дъх.

- Дядо, събуди се!

Дядото явно не спеше. Усмихна се:

- Кажи, чедо.

- Дядо, тези стотинки бяха в ябълката. Само ти си направил това.

- Щом казваш...

- Ами... сега според мен трябва да си ги вземеш.

- Ще взема само 10. Другите са за билета.

- Но нали имахме условие да те возя за ябълката. Тогава нея трябва да си вземеш обратно. Пък я срязах...

- Не чедо. Ябълката ти подарих, защото си мила с хората. А ако ти искаш сметките ни да са чисти, смятай, че съм платил един билет повече. То сега вече не се случва, но може би някога ще се наложи някому да се качи без пари. За него. А ти бъди винаги хубава като тази ябълка и добра с хората.

Момичето слушаше с леко наведена глава и когато дядото свърши, продума:

- Благодаря ти, дядо.

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.