ГОЛЕМИЯТ ПИРОН

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Строежът на къщата вървеше бавно. Станой, средна ръка човек, беше наел само двама стари майстори и мен за общ работник. Той също работеше с нас и ние го майтапехме, че е хем чорбаджия, хем варджия. Това, че бавно напредвахме, не го тормозеше. Той беше пазарил строежа кесим за хиляда лева и нищо не губеше. Дори печелеше време да набавя това-онова, да свърши някоя и друга работа, с която не бе смогнал предварително да се справи.

Дядо Добри беше баш майсторът. Разбираше еднакво добре и зидарлъка, и арматурата. То къщите на село по онова време повече на дървения миришеха - къде ти цимент и желязо! Пък и по-скъпо излизаше. Ама Станой намери няколко торби и се запъна поне коридорът да бъде циментов.

Зачукаха майсторите кофража и любопитните селяни зачестиха посещенията си при нас. Кими съвет ще дадат, кими закачка или любопитен въпрос ще подхвърлят. Бай Крум, другият майстор, си мълчеше, но дядо Добри отговаряше, влизаше в разговор с тях. Но след някой ден омръзна ли му, друго ли нещо стана, не знам и... появи се оня голям пирон в пазвата му. Ние на гвоздеите викаме пирони. Голям, ама голям! Машината ли във фабриката е хлъцнала нещо, та от два един направила, ама имаше повече от трийсет санти.

Та с този пирон много смях падаше. Мереше дядо Добри акъла на хората с него. Ами тъй, дойде някой, погледа, за да му мине времето, па току реши да се намеси с някакъв съвет, почти винаги ненужен за майсторите. И точно тогава дядо Добри ще извади грамадния пирон и ще го насочи я в някоя тънка дъска, я в някое хилаво бичме. Оня веднага ще реагира:

- Ей, ще спукаш дъската бе!

Друг пък:

- Та с този пирон ли ще ковеш?

Майсторът мълчаливо скриваше пирона в пазвата си, взимаше друг, вече нормален, и си гледаше работата. Ние в началото наблюдавахме тези сцени усмихнати, но след време с глас се смеехме на хитро измислената уловка. Взехме да чакаме с интерес такъв род посетители. Защото имаше и други - идваха да помагат за час-два, но пред тях пиронът не играеше.

Един ден на скелето се качи Геро Сербеза. След първата реплика още ние с бай Крум си намерихме работа около него.

Правехме се уж, че той въобще не ни интересува, ама очите ни все в майстора. Не си спомням вече Геро какво рече и... дядо Добри бръкна в пазвата. Насочи пирона в едно тънко бичме... Нищо. Геро гледаше с интерес, но мълчеше. Тогава майсторът за първи път се усмихна, седна на гредата и рече:

- Ей, Геро, сега ще ти кажа колко време...

Да, ама Сербеза припряно го прекъсна:

- Забий първо пирона, па тогава казвай!

Този път с бай Крум прихнахме направо в лицето му. Едва ли не го помислихме за по-умен от другите, пък той...

- Какво се хилите бе?- озъби ни се Геро. - Добър майстор може да го забие, без да пукне дървото!

Усмивката изчезна от лицето на дядо Добри. Рамената му помръднаха нервно. Той наведе очи и огледа внимателно пирона, сякаш за пръв път го виждаше. След това - бичмето. Стана, обърна пирона обратно, взе теслата и внимателно притъпи острието му с няколко леки удара. После удари няколко пъти дървото точно там, където смяташе да го пробие. Дървесината измени своя вид - леко се сплеска. Тогава наплюнчи с уста пирона, клекна на коляно и го насочи в предварително определената точка. Вдигна теслата и отмерено започна да нанася точни слаби удари по главичката му.

Това чудо да влезе, без да спука дървото?

Удар след удар, минута след минута... Дори и аз разбрах, че и най-малката неточност ще бъде фатална. Дървото набъбваше, пращеше сякаш, но пиронът се промъкваше. И ето го, най-после се показа от другата страна, без да спука тънкото бичме.

Дядо Добри вдигна глава и погледна Геро. Оня сияеше:

- Аферим, майсторе! Те това е работа! - След това се обърна към нас двамата и ни се изплези.

Старият майстор не обели дума. Отново седна на гредата и бавно запали цигара. Ръцете му леко трепереха.

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.