ДВЕ ПАРЧЕНЦА ТЕБЕШИР

Милош Зяпков

web | Събрани творби

В училището ни пристигна малко момче от Бургас. Характерът и броят на противообществените прояви, извършени от него, отрано го бяха определили като "тежък случай". Строгостта на режима при нас не му пречеше да трупа нарушение след нарушение и... да изтърпява наказание след наказание.

В този ден бях дежурен. Топлото есенно слънце беше прогонило през голямото междучасие всички ученици на двора. Разхождах се по коридора и чух, че в една от класните стаи някой тихичко и много хубаво пее. Открехнах вратата. Беше новият ни ученик. Седнал на мястото на учителя, той пееше и ритмично потупваше с дланите на ръцете си по катедрата. Приближих незабелязано.

- Хубаво пееш - усмихнах се аз.

"Вечният нарушител" скочи, готов да понесе следващото наказание.

- Две тебеширчета играят, другарю...

Едва сега отгатвах неговото истинско занимание. Той беше поставил вертикално на катедрата две парченца тебешир и те "играеха" някакъв причудлив танц под неговия ритъм. Нещо ме стегна за гърлото. Виждах, че от дъното на покварата детската природа все пак намираше начин да покаже своята същност. Естествената моя реакция беше да го погаля по главата.

След този случай момчето постоянно ме търсеше и ми изпя десетки песни. Това не беше отбелязано в неговите документи, затова пък "наказанията и поощренията не му влияят положително" - се подчертаваше в тях. Никой не знаеше, че може да пее, и то никога не бе пяло пред публика. Сега пее. И другарите му го слушат с интерес. Намаляха лошите прояви. Светкавичен възпитателен ефект? Нищо подобно. Просто вече имаше по-малко време за лоши постъпки - част от него отнеха репетициите. За да не ме храни с илюзии, след няколко дни жестоко разби носа на свой другар за една цигара.

- Защо се биеш! - учудих се аз. - Обичаш музиката, обичаш да пееш - значи си добро момче. - За първи път той наведе глава с разбиране и с боязливо промъкващо се съжаление за случилото се.

Как ще продължи правилното развитие на този ученик и дали въобще ще продължи, още не мога да кажа, но съм сигурен, че то вече започна. Започна от две малки парченца тебешир и от една тихичко изпята песен.

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.