ЧЕТВЪРТАТА ПОРЪЧКА

Милош Зяпков

web | Събрани творби

Понякога стават такива неща в този скапан живот, че ти се ще да виеш като вълк. Но да виеш не защото си ранен или гладен, а защото си озлобен, защото ти се ще да разкъсаш някого от злоба, от мъка, от отчаяние, от не знам още какво... И в този вой ненадейно се докосваш до нова мъка: просто не си вълк, от което само болката се увеличава.

Точно в такова настроение влезе в заведението Пламен - войнствено настроен, но не разбиращ точно за какво. Измачканите панталони, небръснатата брада и вехтата памуклийка не издаваха финансовата му независимост сред изисканото общество от добре облечени мацки и галантно обясняващи се кавалери. А той я имаше - три стотака от миньорската му заплата стояха непокътнати в най-дълбокия джоб и чакаха предизвикателство, за да се превърнат в сила.

Дочакаха. Най-после сервитьорът дойде.

- Какво обичате?

- Двойно уиски с много лед и... бързо.

Сервитьорът вдигна учудено вежди, но се оттегли със студена учтивост, респектирана от неугледния вид на непознатия посетител. Изпълнил поръчката сравнително бързо, той бе атакуван изненадващо:

- Сметката, защото не вярваш, че мога да платя на ниво. Пък и не си далеч от истината - изчезвам и ще ме хванеш за цървулите.

Сервитьорът реагира посвоему:

- Тринадесет лева и...

- Петнадесет без ресто и бързо да го повториш!

Веждите на обслужващия отново отскочиха в познатата посока.

При втората изпълнена поръчка реакцията на консуматора бе нова:

- Двадесет лева без ресто и бързо да се повтори!

Донесъл третата поръчка, сервитьорът неочаквано бе залян с двойното уиски в лицето с думите:

- Петдесет лева без ресто, ако си мълчиш!

Време за ответна реакция нямаше - двама от органите на реда почукаха Пламен по рамото и учтиво го помолиха да ги последва. Той стана, огледа заведението с внимателен поглед и тихо простена:

- Чаках ви на четвъртата поръчка.

Тръгна спокойно, но вън ги настигна сервитьорът.

- Другари, моля ви се! Той не си е платил сметката, пък и какво лошо е направил? Разля уискито и... аз не се оплаквам.

Пламен извади петдесет лева, хвърли ги на земята и потупа сервитьора по рамото:

- Утре съм пак при теб. Но... гледай тези да ги няма, защото пречат и на двама ни. - После му намигна и продължи.

А сервитьорът дълго гледа след тях, но когато си легна, не помисли кой с какво и как бе провокирал пазителите на реда. Не помисли, защото не чу заключителния диалог:

- Защо го заля?

- Не ми се пиеше повече! А вие защо ме арестувахте?

- Защото нарушаваш реда.

Пътят до районното управление не беше къс, пък и единият старшина страдаше от нестандартно любопитство:

- А какво щеше да стане на четвъртата поръчка?

Пламен се усмихна:

- Никога не съм стигал до нея, но и никой не се е оплакал от третата. Затова светът за мен е скапан. Като мен...

Тази нощ не докосна никого до човешкия размисъл и затова вълчият вой се чуваше в опустошената душа на Пламен и на другия ден, когато държеше в лапите си тежкия пистолет и атакуваше забоя за голямата миньорска заплата...

В новата нощ го очакваше ново заведение. Редът обаче си беше старият.

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.