Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЪРТВИЯТ СВИДЕТЕЛ

web | Събрани творби

Дочака своя ден последен
и срещна есента на своя път,
но ти допусна ли, че с твойте мъки
напомняш друга, свидна смърт?

Агонията била страшна,
животът чезнел миг след миг
и по житейските закони,
угаснал си без стон, без вик.

"Умряло куче?!" Тъй ще кажат
странични хора и със смях
ще почнат живо да разказват
от куче че ги било страх.

Но двама старци с тежка рана
оплакват твоя мъртъв труп...
На тях напомняш им Балкана,
напомняш смърт, напомняш гроб.

Напомняш двама мили сина -
един загинал, друг в затвор,
напомняш две велики жертви
на кървавия зъл терор.

И този спомен е кристален,
започва от Балкана стар,
където ти си пазел стадо,
а той е свирел на кавал.

Започва в дивите усои,
където си се хвърлял с вой
към непознати, чужди хора,
но спирал те е бързо той.

И таз любов към всички хора
не ти попречи в тъмна нощ
да бъдеш буден, без умора,
когато вълк напада с мощ.

Ти спомняш ли си тези нощи?
Или си спомняш оня ден,
когато със рогата мощни
пред вас изправи се елен?

Овцете вкупом се събраха
и ти настръхна разярен.
Изчезна царят на гората,
защото се бои от плен.

Кога се спусна да го гониш,
ти помниш ли, че той те спря?
А щом обидено ръмжеше,
овчарят галеше те с смях.

Разбра ли ти, че той желае
да бъдеш смел, но справедлив?
Разбра ли за какво се лае
или не беше досетлив?

Но ясно спомняш си декември,
раздялата и твойта скръб,
когато беше арестуван
и те погледна сетен път.

Години чакаше да дойде,
но той изчезна без следа...
Лишиха го от всичко мило,
лишиха го от свобода!

И тъй загина той незнайно,
далеч от теб, далеч от тях,
далеч от свойта родна майка,
далеч от обич и от смях.

След туй и братът му изчезна,
защото куче защити,
защото мразеше неправдата
тъй, както мразиш я и ти.

Сега е тъжна тази майка
и плаче старият баща
над твоя труп, студен отдавна,
но тъй напомнящ за сина.

И може би кога го срещнеш,
ще му разкажеш как скърбят -
дано скръбта му да олекне
след трудния житейски път.

Недей ми казва, че не можеш,
че няма втори свят и бог!
Аз зная туй, но зная също -
безсмъртен е такъв живот!

 

 

© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003

=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес", 2000.