Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МЪРТВИЯТ СВИДЕТЕЛ
web | Събрани
творби
Дочака своя ден последен
и срещна есента на своя път,
но ти допусна ли, че с твойте мъки
напомняш друга, свидна смърт?
Агонията била страшна,
животът чезнел миг след миг
и по житейските закони,
угаснал си без стон, без вик.
"Умряло куче?!" Тъй ще кажат
странични хора и със смях
ще почнат живо да разказват
от куче че ги било страх.
Но двама старци с тежка рана
оплакват твоя мъртъв труп...
На тях напомняш им Балкана,
напомняш смърт, напомняш гроб.
Напомняш двама мили сина -
един загинал, друг в затвор,
напомняш две велики жертви
на кървавия зъл терор.
И този спомен е кристален,
започва от Балкана стар,
където ти си пазел стадо,
а той е свирел на кавал.
Започва в дивите усои,
където си се хвърлял с вой
към непознати, чужди хора,
но спирал те е бързо той.
И таз любов към всички хора
не ти попречи в тъмна нощ
да бъдеш буден, без умора,
когато вълк напада с мощ.
Ти спомняш ли си тези нощи?
Или си спомняш оня ден,
когато със рогата мощни
пред вас изправи се елен?
Овцете вкупом се събраха
и ти настръхна разярен.
Изчезна царят на гората,
защото се бои от плен.
Кога се спусна да го гониш,
ти помниш ли, че той те спря?
А щом обидено ръмжеше,
овчарят галеше те с смях.
Разбра ли ти, че той желае
да бъдеш смел, но справедлив?
Разбра ли за какво се лае
или не беше досетлив?
Но ясно спомняш си декември,
раздялата и твойта скръб,
когато беше арестуван
и те погледна сетен път.
Години чакаше да дойде,
но той изчезна без следа...
Лишиха го от всичко мило,
лишиха го от свобода!
И тъй загина той незнайно,
далеч от теб, далеч
от тях,
далеч от свойта родна майка,
далеч от обич и от смях.
След туй и братът му изчезна,
защото куче защити,
защото мразеше неправдата
тъй, както мразиш я и ти.
Сега е тъжна тази майка
и плаче старият баща
над твоя труп, студен отдавна,
но тъй напомнящ за сина.
И може би кога го срещнеш,
ще му разкажеш как скърбят -
дано скръбта му да олекне
след трудния житейски път.
Недей ми казва, че не можеш,
че няма втори свят и бог!
Аз зная туй, но зная също -
безсмъртен е такъв живот!
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
============================= Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.
|