 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Тежи ми времето и тази самота.
Лежат мечтите ми пред мен като парцали.
Да хленчи мъж е, казват, срамота,
но да говори истина - едва ли.
Тежи ми времето. И гордостта
сама потъва в чашата горчива.
Не било лесно ти и младостта
да се окажете в одежди сиви.
И аз, и той, и всички като мен
мълчим - в съдбите нещичко ни куца.
Съветват ни и ние като в сън
послушни сме... А сме хайдушки внуци!
Тежи ни времето. И таз съдба
е като някаква ракия люта.
И чувстваме, че трябва ни борба -
да подсуши в душите ни барута.
Тогава времето едва ли ще тежи
с куршумените дни и нощи.
Смъртта край нас безшумно ще кръжи,
за да ни спомня, че живеем още.
Захвърлено за изгаряне.Спасено е от лелята на Милош - тета Янче, която нерядко е била първият читател на поезията му. Тя разказва, че той често хвърлял в печката изписани листове.
© Милош Зяпков, 2000
© Издателство LiterNet, 24. 02. 2003
=============================
Публикация В: Милош Зяпков "Събрани творби", Пд., ИК "Хермес",
2000.